Бони се беше разположила удобно в кресло със златиста тапицерия, придърпано до леглото. Малките й боси крака бяха вдигнати върху чаршафите.
Елена не се държеше като послушен пациент. Настояваше да стане от леглото. Искаше да се поразтъпче. Това щеше да й се отрази по-добре от овесената каша, пържолата, млякото и визитите по пет пъти на ден на доктор Мегар, който се бе преместил да живее в имението.
Но тя знаеше, че те всички наистина са силно изплашени за нея. Бони го бе изтърсила на един дълъг и хлипащ дъх през нощта, в която дребничкото червенокосо момиче дежуреше край леглото на приятелката си.
— Ти… ти изкрещя и всичките в–вампири те чуха, а после Сейдж веднага сграбчи мен и Мередит, като две котета, по едно във всяка ръка, за да се втурне натам, откъдето проехтя викът. Но д-дотогава вече толкова много хора бяха стигнали първи при теб! Ти беше в безсъзнание, а също и Деймън, и някой изрече: „Т-те са били нападнати и м-мисля, че са мъртви!“ И всички се развикаха: „Повикайте с-стражите!“ И аз припаднах, макар и за кратко.
— Шшт — нежно и внимателно отрони Елена. — По-добре пийни малко „Черна магия“, за да се почувстваш по-добре.
Бони я послуша и изпи няколко глътки. После още няколко. След това продължи с разказа си:
— Но Сейдж трябва да е знаел нещо, защото каза: „Вижте, аз съм лекар и ще ги прегледам.“ И ако можеше да го чуеш как го изрече, наистина щеше да му повярваш!
И тогава той ви прегледа и двамата. Мисля, че веднага разбра какво е станало, защото извика: „Докарайте карета! Трябва да ги отведа п-при моя колега доктор Мегар.“ Появи се самата лейди Фазина и каза, че могат да вземат една от нейните карети и просто да я върнат к-когато могат. Тя е тоооолкова
Елена, вече напълно завладяна от разказа на приятелката си, я прегърна утешително, но сълзите на Бони не спираха да се леят.
— Заудряхме по вратата на доктор Мегар, сякаш в следващия миг се каним да я разбием, и някой го извика… и той те прегледа и рече: „Трябва да й се прелее кръв.“ Веднага му предложих: „Вземете от моята кръв“. Защото, нали си спомняш как в гимназията веднъж двете дадохме кръв на Джоди Райт и се оказахме на практика единствените, които можаха да й помогнат, защото бяхме с еднаква кръвна група? Тогава доктор Мегар изнамери две маси и ги подготви, ей така — Бони щракна с пръсти, — а аз бях толкова уплашена, че едва можех да стоя неподвижно, докато ми вкарваха иглата, но се справих. Някак си успях! И те ти дадоха от моята кръв. А знаеш ли какво правеше Мередит през това време? Тя позволи на Деймън да я ухапе. Наистина го направи. И доктор Мегар върна каретата в къщата, за да доведе слугите, които „искаха да получат премия“, защото т-така му казвали тук — и каретата се върна препълнена с хора. Не разбрах колко от тях Деймън изпохапа, ама хич не бяха малко! Доктор Мегар ни увери, че това е най-доброто лекарство. А Мередит, Деймън и всички ние не спирахме да говорим и да убеждаваме доктор Мегар да дойде тук, искам да кажа, да живее тук, а лейди Улма смята да превърне цялата сграда, където той живееше, в болница за бедните. И след това ние само се мъчехме да те излекуваме. Деймън още на следващата сутрин беше съвсем добре. А лейди Улма, Лусен и той — искам да кажа, че това беше тяхна идея, но той я осъществи, като изпрати онази перла на лейди Фазина — онази, за която бащата на лейди Улма така и не намерил достатъчно богат клиент, за да я купи, защото е огромна, колкото яйце, но с неправилна форма, което означава, че е с разни грапавини и извивки, но сияе като сребро.
Окачиха я на една масивна верижка и я изпратиха на лейди Фазина.
Очите на Бони отново се наляха със сълзи.
