Изкачиха се по стръмните стъпала от бял (розов) мрамор, украсени от двете страни с великолепни сини (виолетови) делфиниуми и розови (яркочервени) рози. Елена се спря там по две причини. Едната бе да вземе още една чаша с „Черна магия“. Първата вече я бе изпълнила с приятна топлина — макар че всичко тук изглеждаше окъпано в меко сияние. Надяваше се, че втората чаша ще й помогне да забрави всичко, което Деймън й бе казал, докато пътуваха в носилката, с изключение на ключа — и ще й помогне да си спомни какво обмисляше, преди мислите й да бъдат отвлечени от разговора между Бони и Мередит.
— Предполагам, че най-добрият начин е просто да попитаме някого — каза тя на Деймън, който се бе озовал внезапно и безшумно до лакътя й.
— Да попитаме какво?
Елена се наведе леко към роба, който току-що й бе поднесъл нова чаша със свежа напитка.
— Може ли да попитам — къде се намира главната бална зала на лейди Блудуед?
Облеченият в ливрея роб я погледна изненадано. Сетне посочи с глава наоколо.
— Цялата тази площ, под балдахина, се нарича Голямата бална зала — рече и се поклони над подноса с напитките.
Елена се втренчи слисано в него. После се озърна.
Под гигантски балдахин — струваше й се, че конструкцията се използва почти постоянно и бе осеяна с множество красиви фенери, чиито разноцветни оттенъци се подчертаваха от слънчевите лъчи — на всички страни в продължение на стотици метри се простираше равна тревна морава.
Беше по-голяма от футболно игрище.
— Това, което бих искала да знам — Бони се обърна към една от гостенките, която явно се чувстваше като у дома си в огромното имение, — е следното: коя е главната бална зала?
— О, скъпа, зависи какво имаш предвид — отвърна гостенката жизнерадостно. — Има Голяма бална зала отвън — сигурно си я видяла, докато си се изкачвала насам — големият павилион? Освен това има Бяла бална зала вътре. Тя е осветена от полилеи и завесите са спуснати. Понякога я наричат Валсовата зала, тъй като там се танцува само валс.
Но Бони още не можеше да се отърси от ужаса, обзел я при първите думи на гостенката.
— Има бална зала отвън? — попита с треперещ глас, надявайки се, че не е чула добре.
— Точно така, скъпа. Можеш да я видиш през онази стена там. — Жената не лъжеше. Наистина можеше да се вижда през стената, защото всички стени бяха стъклени, една зад друга, като по този начин Бони виждаше всичко като илюзия с огледала: една след друга се редуваха осветени стаи, всичките пълни с гости. Само последната стая на долния етаж изглеждаше изградена от нещо непрозрачно. Това навярно беше Бялата бална зала.
Но отсрещната стена, към която сочеше гостенката — о, да! Там се виждаше върхът на балдахина. Девойката смътно си спомняше, че бе минала покрай него. Другото, което си спомняше, беше…
— Нима танцуват на тревата? Върху онова… огромно тревно поле?
— Разбира се. Тревата е специално подравнена и подрязана. Никой не би искал да се спъне в някой бурен или буца пръст. Сигурна ли си, че се чувстваш добре? Струваш ми се доста бледа. Е — засмя се гостенката, — дотолкова бледа, доколкото някой може да изглежда така на тази светлина.
— Добре съм — отвърна замаяно Бони. — Наистина съм добре.
Двете групи се срещнаха по-късно и споделиха за ужасяващите неща, на които се бяха натъкнали. Деймън и Елена бяха открили, че почвата под външната бална зала е твърда почти колкото скала — всичко, което е било заровено там, преди земята да бъде утъпкана с тежки валяци, сега се намираше под терен, твърд като цимент. Единственото място, където някой би могъл да копае, беше около тази зала.
— Трябваше да доведем ясновидец — рече Деймън. — Нали се сещаш, някой с пръчка или махало, въоръжен с част от дреха на изчезнал човек.
— Прав си. — За пръв път Мередит бе съгласна с него. — Защо, наистина, не доведохме ясновидец?
— Защото не познавам такъв — отвърна Деймън с най-сладката си и най-свирепа усмивка като на баракуда.
Бони и Мередит бяха установили, че подът в балната зала беше като скала — от много красив бял мрамор. Помещението бе украсено с множество цветни орнаменти, но единственото, в което Бони можеше да пъхне малката си ръка (колкото можа по-незабележимо), беше букет цветя, поставен във ваза с вода. Никъде нямаше мека почва, за която би могъл да се използва терминът „заровено в“.
— И освен това защо Шиничи и Мисао ще сложат ключа във вода, след като знаят, че след няколко дни ще я сменят? — попита Бони намръщено, а Мередит добави:
— И как ще намерим разхлабена дъска в мрамора? Така че не виждаме как би могла тук някъде да е заровена половината от ключа. Между другото, аз проверих — Бялата бална зала съществува от години, така че няма шанс те да са пъхнали ключа под каменните плочи.
— Добре — каза Елена, която вече пиеше третата си чаша „Черна магия“. — Досега можем да заключим следното: едната зала отпада от списъка. И тъй като вече имаме половината от ключа — спомнете си колко лесно се сдобихме с нея…
— Може би Мисао така е искала само да ни подразни — прекъсна я Деймън и повдигна вежди. — Да ни вдъхне надежди, преди окончателно да ги попари.
