— Елена! — Право към нея летеше някакъв боклук, но тя някак си съумя да отскочи наляво и да го избегне. В следващия миг беше на земята и гледаше към Деймън, който я закриляше с тялото си.
— Благодаря ти — прошепна тя.
— Хайде!
— Съжалявам — отрони девойката и вдигна дясната си ръка с пръстена, за да го вземе той.
После се сви, едва сдържайки напиращите в очите й сълзи. Точно над главата си чу крилете на Блудуед.
Мат и госпожа Флауърс бяха в бункера — допълнителната постройка на гърба на къщата, изградена от чичото на госпожа Флауърс, където той се е занимавал с дърводелство и другите си хобита. Помещението беше още по-запуснато от останалата къща, тъй като госпожа Флауърс го използваше за склад на разни вещи, които не знаеше къде другаде да сложи — като сгъваемото легло на братовчеда Джо и стария изтърбушен диван, който вече не пасваше на сегашните мебели.
Сега, през нощта, там беше тяхното царство. Нито едно дете или възрастен от Фелс Чърч никога не е бил канен вътре. Всъщност, с изключение на госпожа Флауърс, Стефан — който й бе помогнал да премести тежката мебел тук — и сега Мат, никой друг не бе стъпвал вътре, поне доколкото си спомняше самата собственичка.
Мат разчиташе на това. Той бавно, но внимателно бе изчел материалите от проучването на Мередит, а един конкретен откъс от тях означаваше много за него и госпожа Флауърс. Този откъс бе причината двамата да спят спокойно през нощта, когато се разнасяха гласовете.
И, о, гласовете…
Сега Мат беше изключително доволен, че бе последвал съвета на Бони и Мередит и преди да се прибере у дома, първо бе отишъл при госпожа Флауърс. Момичетата го бяха убедили, че само ще застраши родителите си, ако се изправи срещу тълпата, която искаше да го линчува, готова да го убие заради предполагаемото изнасилване на Каролайн. Изглежда Каролайн почти веднага бе разбрала, че той е в пансиона, но не бе довела преследвачите със себе си. Мат смяташе, че не го е направила, защото е решила, че би било безполезно.
Нямаше представа какво би могло да се случи, ако гласовете принадлежаха на някогашните му приятели, поканени в къщата му, докато си е бил у дома.
Тази нощ…
— Хайде, Мат — прозвуча гласът на Каролайн, ленив, бавен и съблазнително мъркащ. Звучеше, сякаш е легнала на пода и говори в процепа под вратата. — Не бъди такъв досадник. Знаеш, че рано или късно ще се наложи да излезеш.
— Позволи ми да говоря с майка си.
— Не мога, Мат. Казах ти и преди, че в момента тя се обучава.
— За да бъде като теб?
— Нужна е доста работа, за да стане като мен, Мат. — Внезапно Каролайн изостави флиртаджийския тон.
— Обзалагам се — промърмори Мат и додаде: — Ти нарани семейството ми и ще съжаляваш повече, отколкото можеш да си представиш.
— О, Мат! Я се стегни! Никой никого няма да нарани.
Мат отвори бавно двете си ръце и погледна към това, което стискаше между тях. Старият револвер на Мередит, зареден с куршуми, благословени от Обаасан.
— Кое е бащиното име на Елена? — попита тихо, макар че от задния двор на госпожа Флауърс се разнасяше танцова музика.
— Мат, за какво говориш? Да не би да правиш родословно дърво?
— Зададох ти най-обикновен въпрос, Каро. Двете с Елена сте приятелки почти от пеленачета, нали? Така че кое е бащиното й име?
Дочу се някакво шумолене. Когато най-после Каролайн отговори, той съвсем ясно чу как някой й подсказва шепнешком, малко преди да изрече думите, както толкова отдавна бе чул и Стефан.
— Ако искаш само да си играеш игрички, Матю Хъникът, тогава ще си намеря някой друг, с когото да разговарям.
Мат чу как Каролайн се отдалечи с гневно сумтене.
Но самият той бе обзет от въодушевление. Беше си устроил истинско пиршество — изяде цял пакет бисквити и изпи половин чаша от домашно приготвения ябълков сок на госпожа Флауърс. Не знаеха кога можеше да им се наложи да останат заключени тук за по-дълго време с малкото продукти, с които разполагаха. Затова, когато излизаше от бункера, Мат се запасяваше с всичко, което би им било от полза. Запалка за барбекю и флакон с лак за коса, за да запалят огъня. Бурканчета с вкусните консерви на госпожа Флауърс. Пръстени с лапис лазули, в случай че стане най-лошото и те се превърнат във вампири.
На дивана госпожа Флауърс се обърна в съня си.
— Кой беше, Мат, скъпи? — попита тя.
— Никой, госпожо Флауърс. Най-добре заспивайте.
