Сенчести души полностью

В следващия миг решетките бяха вече над главата на Елена и тя държеше Стефан — държеше Стефан в прегръдките си! — ужасена, че пръстите й напипват костите му, но го държеше и никой не можеше да я убеди, че е халюцинация или сън. Ако двамата със Стефан трябваше да умрат, щяха да умрат заедно. Нищо друго нямаше значение, освен да не се разделят никога повече.

Трескаво обсипа с целувки непознатото, костеливо лице. Странно, но нямаше брада, гъста и дълга брада, тъй като вампирите нямаха бради, освен ако не са имали, когато са станали вампири.

После изведнъж килията се изпълни с хора. Добри хора. Те се смееха и плачеха, и й помагаха да направи импровизирана носилка от миризливите одеяла и сламеника на Стефан. Никой не изпищя, когато върху им наскачаха въшки, защото всички знаеха, че Елена ще се обърне и ще му разкъса гърлото като Сейбър. Или по-скоро като Сейбър, но с чувство, нали така все повтаряше госпожа Кортланд — с чувство. А за Сейбър беше просто работа.

Сетне изведнъж нещата се объркаха — Елена се взираше в любимото лице на Стефан, стискаше носилката му и тичаше — той беше лек като перце — нагоре по различен коридор от този, по който бе дошла дотук. С рамене и лакти си проправяше път. Очевидно всички същества в Ши но Ши бяха избрали другия коридор, за да изплуват. Несъмнено от другата страна ги очакваше безопасно убежище.

И дори докато Елена се питаше как може едно лице да е толкова чисто, красиво и съвършено дори когато приличаше почти на оголен череп, не спираше да тича с приведени рамене. Надвеси се над Стефан, а косата й се спусна и ги закри като завеса, така че двамата останаха изолирани от света. Те бяха сами и тя прошепна в ухото му:

— Моля те, трябва да си силен. Моля те, заради мен. Моля те — заради Бони. Моля те — заради Деймън. Моля…

Щеше да продължи да изрежда имената на приятелите си, но и без това вече бе казала достатъчно. След дългото си отшелничество Стефан нямаше сили да се противопостави на каквото и да било. Вдигна рязко глава. Болката, която почувства Елена, беше по-силна от обикновено, защото главата му бе изкривена под непривичен ъгъл, но тя се изпълни с радост, защото той бе улучил вената й и кръвта се стичаше на стабилна струя в устата му.

Сега трябваше да забавят ход, иначе Елена можеше да се препъне и кръвта да обагри лицето му като на някой демон, но продължиха да вървят. Някой друг ги водеше.

Тогава, съвсем внезапно, те спряха. Очите на Елена бяха затворени, а мислите й — изпълнени единствено със Стефан, не би ги отворила за нищо на света. Ала в следващия миг отново се движеха. Елена усети как пространството около нея се разширява и осъзна, че се намират във фоайето. Трябваше да бъде сигурна, че всички са наясно с това.

Сега е вляво от нас, изпрати мислено послание до Деймън. Близо е до входа. Има врата с различни символи над нея.

Смятам, че съм запознат с пространствата, изпрати й сухия си, телепатичен отговор Деймън, но дори и той не можеше да скрие две неща от нея. Едното беше, че се радва на възторга й, защото знаеше, че най-вече той е причината за него.

Другото беше съвсем просто. Че ако трябваше да избира между собствения си живот и този на брат си, той щеше да се откаже от своя. Заради Елена, заради собствената си гордост.

Заради Стефан.

Елена не продължи да рови в тайните, които нямаше право да знае. Тя просто ги приемаше, оставяше Стефан да почувства грубата им енергия, като в същото време се стараеше да няма обратна връзка, която да позволи на Деймън да разбере, че Стефан знаеше.

Ангелски хор звучеше в небесата за нея. Сякаш тялото й бе посипано с листата на розата Черна магия. Усещаше полъха на крилете на гълъбите, пуснати на воля. Тя беше щастлива.

Но не беше в безопасност.

Разбра го, щом влезе във фоайето, но все пак имаха късмет, че Вратата между измеренията беше на мястото си. Блудуед бе разрушила другата страна, която се бе срутила в купчина от дървени отломки. Враждата между Елена и Блудуед може и да бе започнала като разправия между домакиня, която смяташе, че гостенката е нарушила правилата на дома, и гостенка, чието единствено желание бе да избяга, но бе прераснала във война на живот и смърт. Имайки предвид начина, по който реагираха вампирите, върколаците, демоните и другите обитатели тук долу, в Тъмното измерение, тази война бе станала сензация. Пазителите едва смогваха да удържат тълпата извън сградата. Улицата бе осеяна с трупове.

О, Господи, хората! Горките хора, помисли си Елена, когато гледката се изпречи пред очите й. Бог да благослови пазителите, които бяха опразнили това място и заради нея се сражаваха с Блудуед, каза си тя. Очакваше фоайето да е препълнено, когато двамата със Стефан се опитат да го прекосят тичешком. Но се оказа, че са сами.

— Сега отново ни трябва твоят ключ, Елена — прозвуча гласът на Деймън над нея.

Елена нежно отстрани Стефан от гърлото си.

— Само за миг, скъпи. Само за миг.