— Взехме всички, които намерихме в онази къща. — А това вече беше Мередит. Слава Богу. Всички бяха успели да се измъкнат. Но въпреки смайването си, Мат отново отклони поглед към онази фигура — онази, която изглежда надзираваше всичко — онази със златистата коса.
— Звездните сфери са ни необходими, защото всяка от тях може да се окаже… — започна тя, когато Бони се развика:
— О, вижте! Вижте! Та това са госпожа Флауърс и Мат!
— Къде? Къде, Бони? — запита Елена властно.
— Ами ако това са Шиничи и Мисао, дегизирани като госпожа Флауърс и Мат, аз ще… хей, Мат!
— Моля, някой ще ми каже ли къде са те?
— Точно там, Мередит!
— О! Госпожа Флауърс! Хм… надявам се да не сме ви събудили.
— Никога не съм имала по-щастливо събуждане — заяви сериозно госпожа Флауърс. — Виждам, че явно доста сте преживели в Тъмното място. Облеклото ви… ъ-ъ… изглежда ми доста оскъдно…
Внезапно надвисна тишина. Мередит погледна към Бони. Бони погледна към Мередит.
— Разбирам, че тези дрехи и скъпоценности навярно изглеждат донякъде прекалено…
Чак сега Мат възвърна способността си да говори:
— Тези бижута? Ама те
— О, истински са. Но целите сме мръсни…
— Простете ми. Ние воним… аз съм виновен за това… — заговори Стефан, но Елена го прекъсна:
— Госпожо Флауърс, Мат: Стефан беше затворник! През цялото това време! Гладувал е, измъчвали са го… о, Господи!
— Стига, Елена. Ти ме върна обратно.
— Ние те върнахме обратно. И вече никога няма да позволя да си тръгнеш. Никога, никога.
— Успокой се, любов моя. Наистина се нуждая от баня и… — Стефан внезапно млъкна. — Няма железни решетки! Нищо не спира Силите ми! Аз мога да… — Отстъпи от Елена, която стискаше едната му ръка. Последва лек проблясък на сребриста светлина, все едно между Стефан и Елена изплува и после бързо изчезна Луната, кръгла като при пълнолуние.
— Насам! — извика той. — Всеки, който иска да се отърве от тези малките гадни паразити, да дойде при мен. Сега ще ви отърва от тях.
— Аз съм първата кандидатка — откликна Мередит. — Ужасявам се от бълхи, но Деймън така и не ми намери прах срещу бълхи. Що за господар е той!
Разнесе се дружен смях, а Мат още повече се озадачи. Мередит беше облечена — ами, май с някакъв тоалет повече от бижута, отколкото от плат, който навярно струваше няколко милиона долара в сапфири.
Стефан пое ръката на Мередит. Между дланите им отново изригна същият лек светлинен проблясък. После Мередит се отдръпна настрани с думите:
— Благодаря ти.
—
Синята рокля на Мередит поне не беше на парцали като роклята на Елена, отбеляза Мат.
Бони — чиято рокля беше нацепена на сребристи панделки — вдигна ръка.
— И мен, моля!
Стефан улови ръката й и чудото със светлината се повтори.
— Благодаря ти, Стефан! Ооох! Сега се чувствам много по-добре! Мразя да ме сърби!
— Аз
— Останалите вампири сами да се погрижат за себе си! — разпореди се Елена, все едно че държеше списък с график пред себе си и проверяваше една по една точките от дневния ред. — А ти, Стефан, моля те… — Протегна ръце към него.
Той коленичи пред нея, целуна и двете й ръце, сетне ги окъпа в нежна бяла светлина.
— Но аз все още искам да се изкъпя — умолително проговори Бони, докато новият вампир — висок и строен — и Деймън се обвиха в сребристо лунно сияние.
— В тази къща има четири напълно изправни бани: в стаята на Стефан, в моята стая и в стаите от двете страни на стаята на Стефан. Всички са на ваше разположение. Ей сега ще заредя всяка баня със соли за вана — заговори госпожа Флауърс. След малко добави, като разпери ръце пред цялата опърпана, кървяща, мръсна група: — Моят дом е и ваш, скъпи мои.
Разнесе се хор от горещи благодарности.
— Ще направя график. Имам предвид за храненето на Стефан. Ако момичетата са съгласни — забързано додаде Елена, като погледна Бони и Мередит. — Не му е нужно много, само по малко, на всеки час до сутринта.
Елена все още се срамуваше от Мат. А Мат не по-малко се срамуваше от нея. Но той пристъпи напред и вдигна празните си ръце, за да покаже, че няма лоши намерения.
— Това правило само за момичетата ли важи? Защото аз също имам кръв и съм здрав като кон.
Стефан го стрелна притеснено с поглед.
— Не е правило само за момичетата. Но ти не си длъжен да…
— Искам да ти помогна.
— Добре тогава. Благодаря ти, Мат.
Правилният отговор би трябвало да бъде: „Благодаря ти, Стефан“, но Мат не можа да измисли какво да му каже и затова избъбри смутено:
— Благодаря ти, че си се грижил за Елена.
Стефан се усмихна.
— За това трябва да благодариш на Деймън. Той и останалите ми помогнаха — както и на другите.
— Освен това разхождаме кучета — или поне Сейдж го прави — подхвърли Деймън иронично.
— О, това ми напомня. Трябва да обезпаразитя приятелите си. Сейбър! Талон! Тук! — Последва изсвирване, което Мат никога не би могъл да имитира.
Всичко и без това му се струваше като в мъгла. От мрака изникнаха огромно куче, почти с размерите на пони, и един сокол.
