Сентрал Парк Уест полностью

— Изслушайте внимателно и двете страни, спазвайте указанията на съдията, използвайте здравия си разум. И ако направите всичко това, ще стигнете до единствената възможна присъда по делото: виновна. Благодаря ви.

Той не си прибра нищо от катедрата — нямаше какво — и седна.

Добър е тоя хлапак, мамка му.

— Господин Паркър — подкани го съдия Занис.

— Да, госпожо съдия, благодаря ви.

Матю Паркър също не взе нищо със себе си на катедрата, ако не се брояха двайсетте му години като обвинител на мафиоти, от които десет в Отдела за тежка и организирана престъпност към федералната прокуратура и петнайсет като адвокат по наказателни дела. Трийсет и пет години в лайната. И сега това — последното ми дело във Върховния съд на Ню Йорк.

Той се върна с известно усилие към настоящето — не защото му беше за последно, а защото бе започнал да изпитва известна симпатия към Кайра Бърк и нейния случай. Той всъщност вярваше в онова, което се готвеше да каже. Но трябваше да вложи в него цялото си сърце и душа, защото единствената му надежда бе заседателите да повярват на Кайра.

Огледа смълчаното жури, пое си дълбоко дъх и се извърна настрани към масата на защитата. Вдигна ръка с насочен показалец и почти изкрещя встъпителните си думи, изстреля всяка от тях като словесен снаряд:

— ТАЗИ… ЖЕНА… Е… НЕВИННА. Не просто „невиновна“. А напълно и изцяло невинна. — Обръщайки се отново към съдебните заседатели, той продължи с по-умерен тон: — Не се случва често един адвокат да го казва, нито изобщо да му бъде позволено от етичните правила на професията да заяви това за клиента си. Но аз го казвам, защото е истина. Имам невероятната чест и същевременно тежката отговорност да представлявам една жена, погрешно обвинена в убийство. И когато приключим, вие ще виждате нещата по същия начин, по който и аз.

Заседателите го гледаха с разширени от изумление очи, притиснали гърбове към облегалките на столовете си, сякаш се возеха на първия ред седалки в някое влакче на ужасите. Паркър понижи още повече глас, възприемайки тона на любящия мъдър дядо:

— И така, прокурор Куон, ето този господин там, има вид на симпатичен човек, така че не влагам нищо лично в това, което ще кажа. Проблемът е във властите на щата Ню Йорк. Те са объркали всичко. Били са подложени на огромен натиск да разкрият убийството на бивш губернатор, харесали са си някаква теория, заседнали са с двата крака в нея, неспособни да видят, че тя ги води към фатална съдебна грешка. Те са като коне с капаци и…

Беше ред на Анди Куон да възрази. Той стана и понечи да каже нещо, но съдия Занис го изпревари:

— Възражението се приема. Каквото повикало, такова се обадило. — Още докато го казваше, тя си даде сметка, че всъщност не разбира напълно значението на тази поговорка, и се притесни да не би да е проявила политическа некоректност. Поглеждайки към заседателите, тя побърза да добави: — Встъпителните пледоарии са просто възможност всяка от страните да изложи онова, което според нея ще бъде доказано с факти. Аргументите се оставят за най-накрая. Моля, продължете, господин Паркър.

— Благодаря ви, госпожо съдия — каза Паркър и продължи: — Фактите доказват, че Кайра Бърк си е била у дома във времето на смъртта на бившия губернатор. Фактите доказват също така, че Кайра не е имала никаква причина да убие съпруга си, с когото са живеели разделени; всъщност тя е имала всички основания да му желае добро здраве, за да подпише щедрото споразумение, което е очаквала да получи при развода им. Фактите доказват, че Кайра Бърк не е имала причина да го направи и не го е направила. В допълнение фактите доказват, че други лица, включително членове на мафията, са имали интерес да го направят.

Той помълча, преди да продължи:

— Господин Куон не спомена, че обвинението е длъжно да докаже пред вас вината на Кайра извън всякакво основателно съмнение. Щатът не може да я лиши от свобода, без да направи това. Е… — Той за пореден път се извърна към Кайра, посочи я с пръст и едва ли не изкрещя: — Ето ви я най-основателната причина за съмнение.

Накрая, отново с лице към заседателите, каза почти шепнешком:

— Благодаря ви за вашата служба в името на справедливостта.

Съдебната зала забръмча оживено, докато Паркър се връщаше към мястото си. Съдия Занис удари с чукчето и призова за тишина, преди да каже:

— Господин Куон, извикайте първия си свидетел.

Обвинението представи тезата си според очакванията. Като начало криминалистът, извършил огледа на местопрестъплението, показа снимки на убития бивш губернатор, флакона от инсулин на масата, „предсмъртното му писмо“, спринцовката с неговите пръстови отпечатъци, паднала на пода до стола му. После показа увеличена снимка на спринцовката с микроскопични памучни влакна, полепнали по тънката стоманена игла, както и на левия ръкав на мъртвеца с дупчица в плата, съвпадаща със следата от убождане върху кожата му.