Доверителните източници на информация на ФБР, известни на професионален жаргон като ДИИ, бяха кръвоносната система на Бюрото; през годините то бе култивирало десетки такива в средите на Коза Ностра. Това включваше и високопоставени мафиотски босове, тоест лица от висшия ешелон — BE — на организираната престъпност, които им подаваха вътрешна информация.
— Ясно — отвърна Джесика.
Бени се обърна към Нора:
— Ще ни трябват заповеди за всичките електронни устройства на Д’Амико, включително за геолокационните данни. Да видим с кого се е свързвал и къде е бил миналата седмица. После и заповеди за всичките му контакти. Трябва да направим пълен анализ на връзките му.
Нора кимна и Бени продължи:
— Аз ще звънна в полицейското управление, за да проверя докъде са стигнали участъците на Южен Бруклин в разследването. И ще се поровя из моите неща дали не сме пропуснали нещо около стария Дом.
Всички знаеха какво има предвид Бени под „неговите неща“. В продължение на десетилетия той бе наблюдавал сбирки на организираната престъпност и бе заснемал хората на тях. Прекарваше безкрайни часове в чакане пред клубовете им за светски събирания, но твърдеше, че най-добри резултати се постигали с телеобектив на сватби и погребения. „Това са моментите, когато тия задници излизат извън тесните граници на фамилиите си и наистина се вижда кой кой е.“ Бени държеше снимките му да са копирани на фотохартия и ги съхраняваше в черни класьори, всеки маркиран с дата и час на събитието, изписани с бяла коректорна течност; той винаги имаше подръка флакон от нея. Десетки негови колеги го бяха призовавали да ползва електронни носители или поне да отпечатва на принтер етикетите за класьорите си.
— Не — гласеше неизменният отговор. — Така съм си свикнал. Обичам да ги разстилам на бюрото си, когато ги разглеждам. Което няма как да стане на екрана.
Беше приел да му ги сканират, но никога не ги ползваше така. Вместо това заставаше пред някой от стелажите с черни класьори, подредени от пода до тавана покрай стените на кабинета му, и решаваше към кой да посегне, коя сватба, опело или погребение биха представлявали интерес за случая, по който работеше.
— Отивам в библиотеката си — каза той, разгъвайки едрото си тяло от канапето.
Джесика го последва през вратата и пак се запъти към офиса на ФБР от другата страна на улицата.
Известно време Кармен и Нора седяха мълчаливо, докато накрая Кармен попита:
— Доволна ли си?
— Да — отвърна Нора. — Само че имам неприятно усещане за решението на шефа. Това едва ли е случайно, нещо е станало. Той положително знае, че трябва да разговаряме с манхатънската прокуратура по случая, като с това евентуално ще объркаме производството им срещу Убийцата Кайра по средата на делото. Ако толкова се гордее, че е възстановил добрите ни отношения с тях, защо сега се скатава? По дяволите, той би трябвало да направи първата крачка, да ни проправи път. Аз изобщо не съм сигурна, че с налудничавото си обаждане до теб те упълномощава да установиш сама контакт.
Взаимоотношенията между манхатънската прокуратура и федералната прокуратура за Южната съдебна област на щата, намиращи се през две преки една от друга в Долен Манхатън, бяха обтегнати от десетилетия; напрежението между тях бе породено не само от техните припокриващи се юрисдикции, но и от борбата за кадри и преливането им между двете институции. Градски прокурори ставаха федерални и после се връщаха в манхатънската прокуратура на висши длъжности. Един дългогодишен федерален прокурор — Робърт Моргентау — впоследствие бе станал най-дълго заемалият поста главен прокурор на Манхатън в историята. И като такъв бе направил всичко по силите си, за да присвоява дела с висока обществена значимост от бившата си служба, същевременно пречейки им да присвояват неговите. Нещата се усложняваха допълнително от способността на Нюйоркското полицейско управление да насъсква двете прокуратури една срещу друга. Конгресът се бе погрижил практически всяко щатско закононарушение да може да се разглежда и от федерален съд, така че полицаите в крайна сметка решаваха на кого да поверят плодовете от своите разследвания. Постоянните войни между ФБР и нюйоркската полиция само добавяха към хаоса. Всичко това беше рецепта за хронично напрежение.
В интерес на истината, Фреди Симпсън се бе опитал да закърпи нещата. Неговият предшественик на няколко пъти бе вбесявал главния прокурор на Манхатън, повдигайки обвинения по дела, които двете служби си оспорваха. По законите на щата Ню Йорк при наличието на федерален обвинителен акт местните прокуратури не можеха впоследствие да образуват дело за същото закононарушение. Освен това не разполагаха със средства за противодействие, защото обратното правило не важеше — федералните имаха право да изземат дело, което вече се водеше от местен съд. След този период на особено грозно противоборство Симпсън няколко пъти бе канил манхатънския главен прокурор на обяд, обещавайки му нова сра на прозрачност и взаимно доверие.