— Уау! — После добави с равен, неутрален тон, като майка, завела детето си на сладкарница: — Ще ти звънна, щом се прибера, става ли? — Прекъсна връзката, като се насилваше да не пришпорва Софи. Дръж се нормално. Дръж се нормално, повтаряше си. — Съжалявам, че трябваше да отговоря, Соф. Така се радвам, че ми разказа за Вики. Обещавам ти, че всичко ще е наред.
Докато гледаше как малкото ѝ момиченце поглъща с наслада сладоледа, Нора прехвърляше в ума си разказа на Бени: как дъщерята на Джоуи Куфаро може би изпълнява мокри поръчки на мафията и може би между нея и убития губернатор има връзка чрез онзи Конър.
Взеха един сладолед за бабата — шоколадов с настъргани бадеми и карамел, както винаги — и тръгнаха към къщи, без да стъпват върху фугите на плочите.
След като остави Софи в къщата на майка си, Нора продължи пеша към тясното си сутеренно жилище на Блумфийлд Стрийт. Навън беше още светло, но апартаментчето, както винаги, тънеше в полумрак. Тя светна лампата в кухнята, остави чантата си на барплота и отвори вратата на хладилника. Понечи да грабне едно кенче бира, но си спомни думите на Бени за токсичната смес от самота и алкохол. Затова извади диетично пепси, седна на едно от високите столчета и посегна към чантата, в която беше служебният ѝ лаптоп. В следващия миг отдръпна ръката си, стана, отиде в миниатюрната спалня и се върна с личния си лаптоп. Отвори го и се загледа в профила, който си беше подготвила за приложението за запознанства. „Нора от Хоубоукън“ звучеше дружелюбно и предразполагащо. Нора, която обича музеите, екскурзиите сред природата, децата и италианската кухня. Никога неомъжвана прокурорка с малка дъщеря, търсеща сериозна връзка.
Пръстите ѝ докоснаха тъчпада и полека преместиха курсора през незавършения профил до падащото меню най-горе, с което приложението я питаше дали Нора от Хоубоукън търси мъже, жени или и двете. Малката черна стрелка просто се спря там. Както десетки пъти досега, Нора я наблюдаваше, без да мига, докато очите ѝ се навлажниха и по бузите ѝ потекоха сълзи. Тя затръшна капака на лаптопа.
За финал обвинението показа увеличена въздушна снимка, на която се виждаше къде е домът на Кайра Бърк спрямо местопрестъплението на Сентрал Парк Уест. Намираха се на двайсет минути пеша или девет минути с такси.
Застанал до снимката, Анди Куон прочете съвместна декларация: и двете страни приемаха, че ако бъде призован за свидетел, компютърният експерт на Нюйоркското полицейско управление ще даде показания, че телефонът на Кайра е бил изключен между деветнайсет и двайсет и един часа в деня на убийството, което не позволявало извличането на геолокационни данни за местонахождението ѝ в този времеви отрязък. На практика това означаваше: „Тя няма алиби!“.
След което Куон обяви:
— Обвинението приключи с излагането на тезата си, госпожо съдия.
Съдия Занис покани обвинението и защитата на кратко съвещание в кабинета си, за да изслуша и съответно да отхвърли задължителната молба на Паркър за сваляне на обвиненията срещу неговата клиентка поради недостатъчно доказателства.
— След като направи заключенията си в полза на обвинението, един добросъвестен състав от съдебни заседатели би могъл да открие извън всякакво основателно съмнение всички елементи на престъпление. А сега ви моля да се върнете в залата. Нека защитата да започне да излага аргументите си.
— Госпожо съдия — прекъсна я Паркър — Бихме желали да започнем да представяме аргументите си утре сутрин, на чисто.
— Разбирам това, господин Паркър, но до края на заседанието имаме още деветдесет минути и аз няма да губя времето на журито.
След като тримата заеха местата си в залата, съдия Занис каза:
— Господин Паркър, моля да призовете първия си свидетел.
— Да, госпожо съдия. Защитата призовава господин Конър Маккарти.
Свидетелят влезе в залата през страничната врата. Господи, приятелю, каза си Паркър, докато го наблюдаваше как се отправя към свидетелското място, така ли се обличаш, за да се явиш в съда?