— Не. Но още не сме приключили с фотозадачата. — Сочейки с широк жест към стелажите с класьори, заемащи останалите стени на помещението, Бени каза: — Искам да прегледаш всичките тези албуми, докато най-после си изям сандвича. Носа каза, че убиецът на Бърк бил някой от хората на Джоуи Куфаро. Тъй че започни от там. Проверявай етикетите с датите и търси всичко, което може да има връзка с Куфаро и неговия екип, после разшири търсенето до цялата фамилия Гамбино.
— И какво точно да търся? — попита Джесика.
— Започни с когото и да било от тези тук — почука по дъската той. — Нямам никакви данни за връзка между хората на Коза Ностра и семейство Бърк, но трябва да има някаква и може би ще ни излезе късметът да я открием.
Бени помисли малко и продължи:
— Всичко, което поражда у теб странно усещане. Най-вече връзки, в които няма логика, особено на някои от тези на дъската. Твоите колеги от Бюрото така и не осъзнаха това или може би не им се занимаваше, но сватбите, погребенията и помените на мафията са много важни, защото в тях мрежата от контакти се разширява много. Това не са само хора от дадена фамилия, събрани на едно място. Идват и членове на други фамилии, семейни приятели, така да се каже, защото трябва да демонстрират уважение към важния повод, и на такива събития човек може да засече всякакви необичайни връзки.
Той почука по един класьор с кокалчетата на пръстите си.
— Както и да е, в началото на всеки имаш индекс на действащите лица, а когато не съм успял да идентифицирам някого, съм оградил лицето му върху самата снимка. Набележи потенциалния кръг от лица, огледай всяко внимателно, после маркирай всичко, което ти прави впечатление. Паметта ми е добра, но дори аз не мога да помня ясно всяко събитие. Всички тези оплаквани по погребенията и помените ги познавам, все пак аз съм правил снимките, дявол да го вземе, така че, ако откриеш нещо, ще мога бързо да преценя дали е важно.
— Слушам и изпълнявам — отвърна Джесика.
Бени понечи да ѝ каже нещо шеговито за жаргона на школата в Куонтико, но се въздържа. Вместо това посегна към най-горния рафт на стелажа и докосна един класьор с надпис „Погребението на Куфаро“ върху гръбчето.
— Започни от тук, от края на дните на Джоуи Красавеца като гост на тази земя. Погребенията винаги са били най-продуктивните събития за мен, всякакви типове изпълзяват от дупките си и се правят на опечалени, колкото да се убедят, че човекът наистина е умрял. При това не е нужно да получат покана, нито да носят подарък за разлика от сватбите, така че там посещаемостта е много висока. А по причини, които така и не мога да си обясня, тези хора си мислят, че събитието е от частен характер. Егати идиотите.
Бени седна зад бюрото си и разопакова сандвича. Видя как Джесика се покачи на стол, за да свали класьора, обозначен като „Погребението на Куфаро“. Усмихна се.
Тя заразглежда класьора страница по страница, а Бени седеше и я наблюдаваше, докато дъвчеше и говореше по телефона — преслушваше собствените си източници както в полицейските среди, така и в подземния свят.
Прекараха близо два часа, унесени в работа. Внезапно Джесика се изправи.
— О, боже!
— Какво? Какво? — попита Бени.
— Каза ми да внимавам за „странно усещане“, помниш ли? Току-що изпитах такова! Виж тази от събирането след погребението на Джоуи.
Тя изтича до бюрото му и стовари на него разтворения класьор, сочейки с пръст една от снимките.
— Това е Конър на погребението на Джоуи Куфаро. — Тя се извърна към снимките, залепени на бялата дъска. — Тук е по-млад, но все пак е било преди девет години. И е прегърнал през кръста някаква жена, която прилича на Кайра.
Щом видя майка си да я чака пред училището, Софи изкрещя:
— Мамо! Мамо!
Затича се, раничката ѝ подскачаше и я удряше по гърба, а в ръката си стискаше някаква фигурка от разноцветни хартии, залепени с тиксо.
Нора я сграбчи и я вдигна, като внимаваше да не смачка творбата ѝ от часа по изобразително изкуство и едновременно с това се молеше Софи да не я кара да отгатне какво е измайсторила.
— Харесва ли ти моята пуйка? — попита тя, като размаха във въздуха безформената хартиена топка.
— О, господи! Това е най-хубавата пуйка, която съм виждала. Чакай да я покажем на баба ти. Тя ще иска да я залепи на хладилника по случай Деня на благодарността!
Нора я притисна до себе си и я държа дълго така, затворила очи и прогонила от съзнанието си всякакви мисли за гангстери, убийства и оневиняващи доказателства. Най-после Софи започна да се извива, за да се изтръгне от прегръдката ѝ. Нора я хвана за ръката.
— Сладолед, буболече?
— Уха! Може ли да занесем и на баба? Знам кой обича.
— Иска ли питане — каза Нора и я поведе към Уошингтън Стрийт, главната улица на Хоубоукън. Внимаваше да не стъпва върху фугите на тротоарните плочи, както я беше учила дъщеря ѝ.
— Защо се прибираш? — попита Софи, докато старателно избягваше фугите. — Защото приключи с онова голямо дело ли?