— Следващата ни голяма задача е да разпитаме Конър. Имаме да получаваме още данни от доставчиците на електронни услуги както за него, така и за Джина, но смятам, че разполагаме с достатъчно, за да се пробваме с него. Мислим да го направим в понеделник. Това ще ми даде време да си изкарам заповед за телефона му, както и да издам призовка, за да го изправим пред голямо жури, ако се опита да ни отпрати.
Кармен кимна и огледа уморения си екип.
— Звучи логично. И така, чуйте моята заповед. Идва Денят на благодарността, вървете си у дома. Прегърнете някого, похапнете си вкусни неща, пийте умерено, наспете се. Откъснете се за няколко дни от този случай и ще се почувствате по-добре.
— Аз май не работя за теб — отвърна Джесика. — Но ще изпълня заповедта ти така или иначе. Утре рано летя за Сан Франциско, за да се видя със семейството си. Връщам се в неделя.
— А вие двамата? — попита Кармен, като погледна Нора и Бени на канапето.
— Големият пир в Хоубоукън ме очаква — отвърна Нора. — Освен това е хубаво, че си седнала, за да чуеш новината: нашият господин Брутал ще прекара празника със семейството си.
Кармен направи престорено учудена физиономия.
— Вие двете сте ми много смешни — каза Бени. — Ще вечерям с моите две момчета и техните жени. Ще занеса уиски, вино и подарък за внучката. Колко време мина, аз съм си виновен, но чакам с нетърпение да се видим. Чарми би се радвала да си вляза в ролята на дядо, тъй че по-добре късно, отколкото никога.
Те знаеха кого има предвид. Чарми беше прякорът, който бе измислил на съпругата си Мойра. Бени беше единственият, на когото тя позволяваше да я нарича така, и той бе започнал да ползва името в осми клас в „Сейнт Игнейшъс“, откогато датираха и първите му опити да я склони да се оженят, „когато му дойде времето“. Накрая тя бе отстъпила и двамата бяха отгледали двама синове в Бруклин. Разбира се, Бени обичаше да казва: „Тя отгледа двамата ни синове, докато аз бях в екипа за наблюдение“. А когато я покоси инсултът, двете момчета постепенно се отчуждиха от него и заживяха свой живот, докато той лекуваше разбитото си сърце.
Стаята утихна, трите жени преценяваха какво да кажат, ограничавайки се до усмивки и окуражителни кимания.
Нора първа наруши мълчанието:
— Ами ти, Кармен?
— Тази година ще си прекараме празника тихо и кротко, само тримата. Благодарна съм, че не ми се налага да пътувам. И така, колеги, яжте, пийте и се веселете. Ще се видим в понеделник.
— Слушаме и изпълняваме — каза Нора и стана от канапето. — Надявам се тримата да си прекарате страхотно с пуйката. — После посочи към тавана и попита: — Все още ли не виждаш нужда да се отчиташ нагоре по веригата?
— Засега не — каза Кармен. — Близо сме, но да изчакаме, докато не видите бялото на очите на Конър.
— Ясно. Е, да се забавлявате на Деня на благодарността.
На Парк Авеню в Хоубоукън хартиената пуйка на Софи си беше все така залепена на хладилника, макар и доста провиснала. Нора тихо извади едно кисело мляко и една бира и седна на високото столче пред барплота. Чу чехлите на майка ѝ да се приближават с тихо пошляпване.
— Здравей, момичето ми, пореден дълъг ден в служба на правосъдието, а?
— Да, мамо, но поне целия дълъг уикенд ще съм си вкъщи.
— Чудесно! Софи ще бъде на седмото небе. — Тя помълча малко, после добави: — Нали знаеш, че Ник ще е у нас утре вечер и в петък?
— Разбира се, както всеки друг път — каза Нора. — Около Деня на благодарността и двамата прекарваме тук заедно поне два дни всяка година, независимо кой е наред.
— Да, естествено. Казвам го само защото този път и Вики ще е с него. — И когато Нора не отговори, Тереза добави: — Значи решено.
Нора се засмя.
— Мамо, убиваш ме! Не може ли да говорим утре за това? Обещавам да се чувствам като човек, докато пълним пуйката. Но сега съм скапана. Утре сутрин ще ми дойдат сили.
— Разбира се, разбира се — каза Тереза. — Утре всички ще се чувстваме другояче. И ти също, няма как иначе.
— Чудесно, мамо. Наспи се добре.
— И ти. Сладки сънища.
Софи беше още по пижама, покачена на високо столче в края на барплота със слушалки в ушите и гледаше за стотен път „Замръзналото кралство“ на айпада си. Не чуваше собственото си мляскане, докато хапваше гофрета с кленов сироп. Останалата част от барплота беше заета от прибори и материали за приготвяне на ябълков пай — купчина обелени зелени ябълки, очакващи да бъдат нарязани на осминки, стръкове ревен, които да бъдат накълцани, влажни точени кори върху хартия за печене, купа за приготвяне на сместа. Майката на Нора посегна към дистанционното с брашнена ръка и усили звука на телевизорчето до кафе машината. Кухнята се изпълни с празничната глъчка от парада на „Мейсис“.
— Мамо, тя и бездруго нищо не чува със слушалки в ушите — каза Нора.
— Знам, знам — отвърна майка ѝ, без да намали звука. — Кажи сега, как се чувстваш покрай тая история с Ник и Вики?
Нора поклати глава.
— Моля те, трябва ли изобщо да се чувствам някак, преди да съм изпила второто си кафе? Не мога ли поне да се пошегувам с имената им? Да им викам Ники и Вики, нещо такова?
Тереза поклати глава.