Няколко часа по-късно, докато Илай спеше на горния етаж, трите жени си направиха „щурото“ новогодишно парти, което им бе обещала Кармен, въпреки притеснителното присъствие на полицейската кола отпред. Седнали в малката всекидневна, те си побъбриха, поиграха на „Заселниците на Катан“ и пиха шампанско, като от време на време поглеждаха към телевизора със спрян звук, по който вървеше повторение на някакво тъпо новогодишно шоу с отдавна починал водещ. Когато Маргьорит се качи горе да нагледа Илай, Кармен се обърна към Нора:
— Хей, може би шампанското ме хвана, но искам да ти бъда помощник-обвинител на процеса срещу Джина Куфаро. Отдавна не съм водила наказателни дела, а бих желала да ти помогна. Ти ще си шефът, а аз просто ще седя там и ще правя каквото ми наредиш.
— Сериозно ли? — попита Нора. — След случилото се днес искаш да нагазиш още по-дълбоко в тази мръсотия?
Кармен кимна.
— Да, сега
— Спомняш ли си, когато беше втори обвинител на едно мое дело, докато още бях в „Престъпления от общ характер“?
— Да — отвърна Кармен. — Тогава всъщност нямаше нужда от мен, както вероятно нямаш и сега. Приеми, че правиш услуга на динозавър. Едно последно дело, преди да ме пратят в пенсия.
— Става — каза Нора. — В екипа си. Ще бъде забавно.
Кармен се изсмя гърлено.
— С какво толкова ни е деформирала професията, че смятаме за
Нора вдигна чашата си.
— Пия за края на „Красавицата Звяр“.
Кармен чукна чашата си в нейната.
— На мен повече ми хареса „килърката, която оправя мафията“, но нека пием за това да я вкараме в затвора, без значение под какво име.
В полунощ, докато гледаше как Кармен и Маргьорит се целуват, Нора изпита внезапно чувство на болка и самота. Тя ги прегърна и отиде да си легне в малката стая за гости до тази на Илай.
На следващата сутрин стана рано и тръгна пеша към центъра, за да изненада домакините си с бейгъли и кафе от едно магазинче, което ѝ бяха посочили по време на разходката. Махна на полицая в патрулната кола; от тайнствения непознат с плетената шапка на „Джетс“ нямаше и следа. Като коренячка нюйоркчанка тя знаеше, че бейгълите стават толкова по-малко клисави и жилави, колкото повече човек се отдалечава от Ню Йорк, като показателна беше дупката на бейгъла. Най-добрите нямаха дупки. Представляваха кръгла питка с хрупкава коричка и едва загатната дупчица, нещо като човешки пъп. Сега, застанала пред магазинчето, Нора оглеждаше тавите с тестени кръгчета, не по-големи от стъкла на слънчеви очила. Ами добре, помисли си тя. Магазинът си е техен, сигурно така си ги харесват.
Излезе навън с една дузина бейгъли с различни вкусове и глазури плюс чаша кафе за полицая пред къщата.
След кафето и бейгълите — които пожънаха голям успех — Нора се качи на почти празния влак за вкъщи, като гледаше през прозореца и си мислеше за Софи. Слезе на пустата крайна гара в Хоубоукън. Нямаше смисъл да се отбива в къщата на майка си, където нямаше никого, затова отиде направо в сутеренния си апартамент. Той също беше празен и тих, но там беше служебният ѝ лаптоп, който щеше да прогони тъжните ѝ мисли. Имаше много работа за вършене и тя се захвана първо със списъка на доказателствата по делото „Съединените американски щати срещу Джина Куфаро“.
Убийството на бившия губернатор Бърк заемаше централно място в заведеното от федералната прокуратура дело, защото беше единствената от дванайсетте точки на обвинителния акт, по която обвинението смяташе, че разполага с железни доказателства за вината на Джина. Съдебните заседатели щяха да видят записа, на който тя вървеше към апартамента на Сентрал Парк Уест, нахлузваше в движение дегизировката, с която да се превърне в Кайра Бърк, влизаше в асансьора, докато жертвата е била още жива, и излизаше през фоайето, преди трупът да бъде открит.
Проблемът беше, че убийството на Бърк не съвпадаше с метода на Джина. Останалите единайсет убийства, включително това на Доминик д’Амико — Носа, бяха с изстрел в главата, а не с тази хитра имитация на самоубийство. Джина винаги бе успявала да се приближи до жертвите си, преди да ги застреля — всичките с изключение на Тони Бърк. Това даваше на Бътлър аргумент да оспори тезата на обвинението, но след като подреди в схема всички факти по делото, Нора реши, че има достатъчно непреки доказателства, за да преодолее аргумента на защитата.
Тя вдигна глава от компютъра и погледна през прозореца, в най-горната част на който се виждаше тротоарът на Блумфийлд Стрийт, както и част от краката на минувачите. Фактите по делото, които бе изброила в списъка си, бяха недвусмислени: