В продължение на десетилетия фамилията Гамбино се беше специализирала в корумпиране на съдебни заседатели, участващи в дела срещу нейни членове. Нора бе изложила всичко това пред съдия Уитни с молбата си за набиране на заседатели без обявяване на самоличността им. Но тя знаеше, че анонимността сама по себе си няма да предпази заседателите от корупция, защото престъпниците щяха да знаят как изглеждат и да стигнат до тях. Някой заседател дори можеше сам да предложи чрез близки или познати услугите си на мафията срещу заплащане. Това се беше случвало преди.
След Нова година Кармен започна да идва в кабинета на Нора, за да обсъждат стратегията по делото. Отначало това се стори доста странно на Нора, доколкото Кармен ѝ беше шеф, но с наближаването на процеса се превърна в нещо обичайно.
— Дали да не предложим извънсъдебно споразумение? — попита Кармен от стола си пред бюрото.
— Не съм сигурна — отвърна Нора. — Как изобщо ще изглежда това? Тя се признава за виновна без процес и отива в затвора до живот? Няма логика, не мислиш ли? Защо да не се пробва пред заседателите? Или пък се признава за виновна и предлага съдействие, за да получи намалена присъда, като разкрива всички престъпления, които някога е извършила? Това означава да се обърне срещу мафията.
Гласът на Бени прокънтя откъм вратата:
— А тя няма да го направи по две причини: първо, никога няма да предаде Коза Ностра, в това отношение е по-твърда от много мъже, а освен това знае, че има убийства, с които не сме успели да я свържем, убийства, които е извършила, преди да сгафи с телефона и да остави онзи дигитален прах, за който все говориш.
— Съгласна съм с Бени — каза Кармен — но реших, че поне трябва да повдигна въпроса. Ако Бътлър иска да се обърне към нас за споразумение, нека го направи, знае къде да ни намери.
— Разбрано — добави Нора. — Защото, ако ние се обърнем към него, това ще издава слабост. А ние не сме слаби, нали, господин Дугън?
— Не, не сме — отвърна Бени. — Но като става дума за силата ни, мисля, че надуших нещо за оня плужек в парка на Нова година. Оказа се някакъв загубеняк на име Рико Фарачи. Всъщност той е полубрат на Джина. Както изглежда, Джоуи Красавеца е направил дете на някаква жена, различна от благоверната му съпруга, горе-долу когато Джина била на десет. Жената износила детето и сега Рико кръжи в хлабава орбита около техния свят. Казвам „хлабава“, защото самият той е наполовина луд. Твърде лабилен е за член на подземния свят, ако можеш да си представиш. Макар да е от кралско потекло по бащина линия, те не желаят да го приобщят. Сега вероятно си е наумил, че като се застъпва за Джина, шансовете му се подобряват. Не бих му обръщал твърде много внимание, но ще го държа под око.
Бени почука два пъти по касата на вратата с кокалчетата на дясната си ръка.
— Това е от мен засега, а ако го открием, ще ви държа в течение.
Подборът на съдебни заседатели в зала 318 мина гладко. Само един от кандидатите се стори съмнителен на Нора и Кармен от гледна точка на податливост на въздействие — мъж, който каза, че е от италиански произход и работи във финансовите услуги. Макар съдията да подчерта необходимостта от анонимност на заседателите и поиска от тях като адрес да посочат само окръга си по местоживеене, въпросният мъж сподели, без да го питат, че живеел в „Белмонт“ — квартал на Бронкс, известен като Малката Италия. Това беше и кварталът, в който Джина бе отраснала. Нора се опита да убеди съдията да го дисквалифицира на основание на потенциална пристрастност, но Салваторе Бътлър контрира с аргумента, че в „Белмонт“ живеят десетки хиляди нюйоркчани, и съдия Уитни го остави в журито.
Когато дойде ред на обвинението да приложи правото си на последно безусловно възражение — позволяващо на всяка от страните да отстрани заседател, без да посочва причини, — Нора беше най-обезпокоена от присъствието на петдесет и три годишна жена, която работеше в издателския бизнес, живееше в Манхатън и смяташе, че ФБР са тръмписти. Кандидатката твърдеше упорито, че въпреки тези свои схващания може да бъде справедлива и безпристрастна. Ако не я отстраняха сега, щеше да стане съдебен заседател.
— Не, нека остане, нищо че мрази Бюрото — прошепна Бени. — Трябва да използваме последното си възражение за оня смотаняк от „Белмонт“. Около Артър Авеню е фрашкано с мутри.
— Бени — отвърна Нора с шепот. — Ние сме в
Кармен беше на същото мнение.
— Ако отстраним него, лелката, мразеща ФБР, остава заседател и може да ни прецака грозно. Трябва да я разкараме и да оставим човека от „Белмонт“.
— Добре де, добре — каза Бени. — Но помнете ми думата, той ще ни създава проблеми.
След последното полагащо се на прокуратурата право да отстрани заседател, журито най-после бе определено: дванайсет титуляри плюс няколко резерви. Съдия Уитни се покашля и се обърна към залата: