— Не виждам с какво ще ни помогне взривът — продължаваше разговора Барнс. — Да, разполагаме с експлозивни глави. Да, различни калибри. Но съмнявам се, че ще ни помогнат да я отворим. Не. Ами, защото, предполагам ако я видите, сам ще разберете. Това нещо е перфектно изработено. Перфектно.
Тина нагласи втория монитор. Вече разполагаха с две изображения на сферата, скоро щяха да имат и трето. Едмъндс монтираше камерите. Това беше едно от предложенията на Хари.
— Да я държим под непрестанно наблюдение — каза им той. — Може би от време на време ще проявява някаква активност.
На екрана се виждаше ясно гъстият сноп от кабели, прикачени за сферата. Бяха разположили пълния разред от пасивни датчици: звукови и за целия електромагнитен спектър — от инфрачервени до гама и рентгенови лъчи. Показателите на датчиците излизаха на няколко монитора вляво.
В този момент влезе Хари.
— Получихме ли нещо?
— Засега нищо — поклати глава Тина.
— Тед върна ли се?
— Не — отвърна Норман. — Тед все още е там.
Тед бе изявил желание да остане с Едмъндс и да помага в монтажа на камерите. Ала всички знаеха, че възнамеряваше да се помъчи да отвори сферата. Видяха го на втория монитор, разперил длан върху браздите, той ги докосваше, натискаше.
Хари се ухили.
— Май не е налучкал молитвата.
— Хари, — каза Норман, — помниш ли като бяхме на мостика и ти каза, че нещо съществено липсва?
— А, това ли — отвърна Хари. — Забрави го. Вече няма значение.
Барнс продължаваше да разговаря:
— Не, господин секретар, да я вдигнем на повърхността ще е направо невъзможно. Защото, сър, в настоящия момент тя се намира в един хангар дълбоко във вътрешността на кораба, а той пък е заровен под дебел слой корали. Самата сфера е с диаметър тридесетина фута, колкото голяма къща…
— Питам се, какво ли има в тази къща — промърмори Тина.
На монитора, Тед ядосано ритна сферата.
— И молитвата не помогна — рече Хари. — Никога няма да я отвори.
Влезе Бет.
— А ние как ще я отворим?
— Как? — повтори Хари и се втренчи замислено в изображението на сферата от екрана. Настъпи тишина. — Може би и ние няма да успеем.
— Няма да успеем? Никога?
— Това е напълно възможно.
Норман се разсмя.
— Тед ще се самоубие.
Барнс продължаваше да мърмори по телефона:
— Добре, господин секретар, щом искате да мобилизирате всички ресурси на Флотата за да я вдигнем, но това ще стане най-рано след шест месеца, когато времето в този район ще се оправи. Да, сега в южния Пасифик е зима. Да.
— Представям си — заговори Бет. — С огромни усилия, нашите Военно-Морски сили успяват да вдигнат тайнствената извънземна сфера на повърхността. Следват дълги мъчителни опити да я отворят, включително и с помощта на миниатюрна атомна бомба. Безуспешно. Накрая всички възможности са изчерпани. А сферата си стои. Минават десетилетия. Сферата все така не се отваря — тя поклати глава. — Какво огромно разочарование за човечеството…
Норман се обърна към Хари.
— Как мислиш, възможно ли е? Никога да не я отворим?
— Никога е много силна дума — рече Хари.
— Не, сър — говореше Барнс. — В така създалата се обстановка ще останем долу до последния момент. Времето горе засега се задържа — поне още шест часа, сър, по данни на метеорологичния сателит — да, ще трябва да се опрем на тяхната преценка. Да, сър. На всеки час, сър.
Той остави слушалката и се обърна към останалите.
— Чудесно. Получихме разрешение да останем още шест до дванадесет часа — в зависимост от времето. Да опитаме през това време да отворим сферата.
— Тед вече работи по въпроса — рече Хари.
На монитора се виждаше Тед Филдинг, който шляпаше с длан по гладката повърхност и крещеше:
— Отвори се! Отвори се, Сезам! Отвори се, кучи сине!
Сферата не отговаряше.
„Антропоморфичният проблем“
— Говоря сериозно — заяви Норман. — Мисля, че трябва да обсъдим въпроса дали да не я отваряме.
— Защо? — попита Барнс. — Вижте, току що получих по телефона…
— Зная — прекъсна го Норман. — Но може би е редно да помислим два пъти, преди да го сторим. — С крайчеца на окото си той забеляза, че Тина кима енергично. Хари го гледаше скептично. Бет търкаше сънено очи.
— Боиш ли се, или разполагаш със солидни аргументи? — попита Барнс.
— Имам предчувствието, — рече Хари, — че Норман е готов да цитира собствената си научна работа.
— Ами да — призна Норман. — Включил съм го в доклада си.
В доклада го беше нарекъл „Антропоморфичният проблем“. В основата си, проблемът се състоеше в това, че всеки който някога е писал или мислил за извънземен разумен живот, си го е представял подобен на човека. И дори ако извънземното същество не наподобявало външно човека — а вместо това приличало на влечуго, насекомо или пък разумен кристал — то пак реагирало подобно на човека.
— Говориш за филмите — рече Барнс.
