Сфера полностью

— Как го разбирате това? — попита Норман.

Хари не откъсваше очи от екрана.

— Както виждаш, първите записи са през три годишни интервали. После интервалите се скъсяват, на една година, шест месеца и накрая един месец. Накрая идва записът на влизането.

— Значи са ставали все по-внимателни в записа — каза Бет. — с наближаване момента на влизане, каквото и да означава това.

— Мисля че се досещам какво означава — рече Хари. — Но не мога да го повярвам. Откъде да започнем? Какво ще кажете за резюмето на влизането?

Бет натисна няколко копчета.

Екрана се изпълни със звезди, а по края им се виждаха колони от цифри. Изображението беше три-измерно и създаваше илюзията за дълбочина.

— Холография?

— Не точно. Но нещо подобно.

— Тук се виждат няколко по-ярки звезди…

— Или планети.

— Какви планети?

— Не зная. Ето задача за Тед — рече Хари. — Би могъл да разпознае изображението. Да видим нататък.

Той докосна пулта и образът се промени.

— Пак звезди.

— Да и нови колони с цифри.

Цифрите по края на екрана премигваха и се меняха често.

— Звездите не се движат, но въпреки това цифрите се променят.

— Не, гледай. Звездите също се местят.

Сега вече виждаха ясно, че звездите се отдалечаваха от центъра на екрана, който беше черен и празен.

— Няма звезди в центъра и движението продължава… — рече замислено Хари.

Звездите по външния край се движеха толкова бързо, че се превръщаха в линии. Черният център се разширяваше.

— Защо центъра е толкова пуст, Хари? — попита Бет.

— Не мисля, че е пуст.

— Нищо не виждам.

— Да, но не е пуст. Само след миг ще разбереш — ето!

Внезапно, в средата на екрана се появи плътно ослепително съзвездие и започна да се разширява.

Наистина изглежда странно, помисли си Норман. Все още се различаваше черният разширяващ се пръстен, със звезди — отвън и отвътре. Сякаш се носеха през гигантски черен тунел.

— Божичко — рече едва чуто Хари. — Знаете ли какво гледате?

— Не — отвърна Бет. — Какъв е този звезден купол в центъра?

— Това е друга вселена.

— Какво?

— Е, така де. Това вероятно е друга вселена. Или може би друга част на нашата вселена. Кой би могъл да знае със сигурност?

— Какъв е този черен тунел? — попита Норман.

— Това не е черен тунел. Това е черна дупка. Виждате запис, направен от кораба по време на влизането в черната дупка и излизането в друга… вика ли ни някой? — той завъртя глава. Замълчаха, но не чуха нищо.

— Искаш да кажеш, друга вселена…

— Шшшт.

Отново тишина. Някъде отдалеч се чу глас:

— Ееее-хооо…

— Кой вика? — попита Норман, напрегнал слух. Гласът беше едва доловим. Може би бяха гласове. Идваха някъде от вътрешността на кораба.

— Еее-хоо! Има ли някой? Ей!

— О, за Бога! Това са те, на монитора!

Тя засили звука на малкия монитор, оставен от Едмъндс. На екрана се виждаха Тед и Барнс. Бяха застанали в средата на някаква стая и викаха:

— Еее-хооо… еее-хооо…

— Могат ли да ни чуват?

— Да. Натисни онова копче.

— Чуваме ви — каза Норман.

— Крайно време беше! — ядоса се Тед.

— Добре де — успокои го. — Слушайте.

— Абе вие там с какво се занимавате? — продължаваше Тед.

— Слушайте — повтори Барнс. Той пристъпи встрани и посочи част от някакъв разноцветен прибор. — Знаем за какво е бил предназначен този кораб.

— И ние също — отвърна Хари.

— Знаем ли? — повториха едновременно Бет и Норман.

Но Барнс изглежда не ги чуваше.

— И изглежда, че по време на пътуването, корабът е уловил нещо.

— Уловил е нещо? Какво?

— Не зная — вдигна рамене Барнс. — Но е нещо чуждо.

„Нещо чуждо“

Движещата се пътека ги понесе покрай безчислените хангари и помещения. Бяха поели в посока към Барнс, Тед и Едмъндс. За да видят тяхното откритие.

— Защо им е трябвало да изпращат космически кораб в черна дупка? — попита Бет.

— Заради гравитацията — отвърна Хари. — Виждаш ли, черната дупка притежава такава могъща гравитация, че е в състояние да изкривява невероятно пространството и времето. Спомняш ли си какво ти обясняваше Тед, за вдлъбнатините, които оставяли планетите и звездите в космическата материя? Е, а черните дупки направо я разкъсват. Някои смятат, че е възможно да се проникне през тези разкъсвания в друга вселена, или в друга част на нашата вселена. Или в друго време.

— В друго време!

— Това е идеята — рече Хари.

— Къде се бавите, бе, хора? — чу се тъничкият глас на Барнс от монитора.

— Движим се — облещи се Бет в екрана.

— Той не може да те види — рече Норман.

— Не ми пука.

Хангарите останаха зад тях.