Шантарам полностью

— Знам, че е имал среща… с онези мъже от Иран — извика Абдула през рамо. — Хората разправят, че била чисто делова… Санджай, той казва, че била чисто делова. Но аз мисля, че е нещо повече. Мисля, че той работи с тях срещу Кадер Хан. Срещу нас. Затова, Лин.

— Добре! — извиках, доволен, че собствените ми предчувствия за Чуха се потвърждават, но и разтревожен за буйния си ирански приятел. — Но не предприемай нищо без мен, ясно?

Той се засмя, извърна се и ми показа белозъбата си усмивка.

— Абдула, говоря сериозно. Обещай ми!

— Тик хаин, братко Лин! — провикна се той в отговор. — Когато му дойде времето, ще ти се обадя!

Той спря мотора и го паркира пред кафене „Странд“, едно от любимите ми места за закуска, близо до пазар „Колаба“.

— Какво става, по дяволите? — попитах, щом се запътихме към пазара. — Да ти имам изненадата, та аз идвам тук всеки ден!

— Знам — отвърна той и се усмихна загадъчно. — И не само аз го знам.

— Това пък какво значи?

— Ще разбереш, братко Лин. Ето ги приятелите ти.

Заварихме Викрам Пател и Зодиакалните Джорджовци, Скорпиона и Близнака, разположили се удобно върху пълни с леща чували до сергия за бобови растения да пият чай от стъклени чаши.

— Хей, пич! — поздрави ме Викрам. — Вземай чувал и се настанявай!

Двамата с Абдула се ръкувахме с всички и седнахме на реда от чували. Джордж Скорпиона махна на един продавач на чай да донесе още две чаши. Често бях зает с паспортите по цяла нощ, защото Кришна и Вилу, и двамата с малки деца в разрастващите се семейства, бяха започнали да се редуват, за да могат денем да остават по няколко безценни часа у дома. Работата с „книгите“ и други задължения към Съвета на Салман ми пречеха да ходя в „При Леополд“ толкова често, както едно време. Когато можех, се срещах с Викрам и Джорджовците близо до апартамента на Викрам, в края на пазар „Колаба“. Викрам ходеше там почти всеки ден, след като обядва с Лети. Той ми носеше новините от „При Леополд“ — Дидие се влюбил пак, Ранджит, новият приятел на Карла, печелел популярност — а Джорджовците ме осведомяваха какво се случва по улиците.

— Мислехме, че днеска няма да дойдеш, пич — каза Викрам, щом донесоха чая.

— Абдула ме докара — отвърнах и се намръщих, щом забелязах тайнствената усмивка на приятеля си. — Попаднахме в задръстване. Обаче си струваше. Наблюдавах от първия ред номера на Тадж Радж и Индра с препъването на булевард „Махатма Ганди“. Шоуто си го биваше.

— Нашият Тадж Радж вече не е такъв, какъвто беше — отбеляза Близнака и запокити гласните в името в Южен Лондон. — Вече не е толкова чевръст. Откакто стана злополуката, преценката за времето малко му куца. Но това е обяснимо, нали така? Та те едва не отрязаха проклетата му глава и тъй нататък, та нищо чудно, че преценката му за времето нещо прави засечки.

— Тук всички ние трябва да сведем глави и да се помолим — прекъсна го Джордж Скорпиона, наведе глава и си докара добре познатия ни набожен вид, който ни хвърляше в ужас. Бяхме попаднали в клопка.

— О, Господи — подхвана Скорпиона.

— О, Боже — изстена Близнака.

— И Богородице — продължи Скорпиона. — Безкраен дух на Ин и Ян в небето, ние скромно ти се молим днес да чуеш молитвите на пет души, които си довел на света и поверил временно на грижите на Скорпиона, Близнака, Абдула, Викрам и Лин.

— Как така временно? — прошепна ми Викрам. В отговор вдигнах рамене.

— Моля те, Господи, помогни ни — нареждаше Скорпиона със затворени очи и с лице, обърнато към рая, който явно се намираше горе-долу по средата на балкона на третия етаж на Академията за боядисване на коси и пробиване на уши на Виджай Премнаат. — Моля те, води ни, за да познаем какво е добро и да извършим каквото е добро. И можеш да започнеш, Боже, ако си навит, като ни помогнеш в дребната сделка, която тази вечер ще сключим с белгийската двойка. Няма нужда да ви обяснявам, Господи и Богородице, колко е сложно да доставиш на клиентите свестен кокаин в Бомбай. Но благодарение на вашето провидение, успяхме да намерим десет грама отличен „сняг“, а като се има предвид яката суша на улиците, чудничка услуга ни направи, Господи, позволи ми да ти изкажа професионалното си възхищение. Както и да е, на нас с Близнака комисионата от тази сделка ще ни дойде добре и хич няма да е зле да не ни одерат, смелят от бой, осакатят или пречукат, освен ако твоят план не е такъв, разбира се. Затова, моля те, Господи, осветявай пътя ни и изпълни сърцата ни с любов. А сега ще приключвам, но държа линията отворена както винаги. Казвам „Амин“.

— Амин! — откликна Близнака, явно успокоен, че молитвата се оказа много по-кратка от обичайните постижения на Скорпиона.

— Амин — изхлипа Викрам и обърса една сълза с опакото на юмрука си.

— Астагфирулла — измърмори Абдула. Прости ми, Аллах.

— Е, какво ще кажете да похапнем? — предложи бодро Близнака. — Нищо не може да те настрои да се направиш на свиня така, както малко религия, нали така?

В този миг Абдула се наведе и прошепна в лявото ми ухо: