— Той видя ли те?
— Може би. Но съм сигурен, че нямаше възможност да различи чертите ми.
— Дали е записал номера на колата ти?
— Вероятно. Но аз веднага го смених с фалшив. Няма да стигне доникъде.
— Впечатлен съм, Ейвъри.
— Благодаря, сър. Исках да бъдете информиран.
— Това ли е всичко?
— Всъщност не — нервно преглътна Ейвъри. — Работата със Стената е на ръба на катастрофата.
— Това вече го знам. Мобилизирах двама бивши Е-петици, а след срещата с Фостър успях да си уредя телефонен разговор с президента. Току-що го проведох. Надявам се, че успях да го обнадеждя. Това ще ни даде малко допълнително време. А ако Фостър направи опит да ме отстрани, неминуемо ще изпадне в глупаво положение.
— Това няма да е за дълго — поклати глава Ейвъри.
— Естествено.
— Но ако Едгар Рой бъде оправдан, проблемите ни ще бъдат решени. Веднага ще го върнем на работа.
Бънтинг стана и се приближи до прозореца с ръце в джобовете.
— Може и да не стане — процеди той.
— Защо?
— Нима си въобразяваш, че правителството на САЩ ще допусне процес срещу Рой? — рязко се обърна Бънтинг.
Ейвъри смутено преглътна.
— А има ли алтернатива? — попита той.
Бънтинг отново се обърна към прозореца и проследи с поглед ято птици, потеглило на юг.
Ех, ако можех да летя, помисли си той. Веднага бих се махнал някъде надалеч, без да поглеждам назад.
— Какво мислиш, Ейвъри? — подхвърли през рамо той.
— Ще го убият ли? — отвърна с въпрос помощникът му.
Бънтинг се върна зад бюрото и смени темата.
— Значи Кинг те е проследил преди две вечери в Мейн, така ли? Ами Максуел?
— Не беше с него.
— А какво правиха след това?
Ейвъри отстъпи малка крачка назад.
— Наблюдението беше прекъснато за известно време, но вече е възстановено — отвърна той.
— За колко време е било прекъснато? — отново се надигна от стола Бънтинг.
— Няколко часа.
— По-точно, Ейвъри! — щракна с пръсти Бънтинг.
— За осем часа и четири минути. В момента пътуват, най-вероятно към фермата на Рой.
— А не мислиш ли, че през тези осем часа те са отскочили до място, което със сигурност би улеснило задачата ни?
— Възможно е, сър. Но моята работа беше друга.
— Добре. От този момент нататък твоята работа е да осигуриш непрекъснато наблюдение. — Бънтинг замълча за миг, после попита: — А шестте трупа във фермата?
— Да?
— Не е ли странно, че нито един от тях не е идентифициран? — Изражението му говореше, че това не е странно, а абсолютно невъзможно.
— Да, така е — кимна Ейвъри. — Личните им данни би трябвало да се съхраняват някъде.
— Но има и още нещо.
— Сър?
— Бройката.
— Бройката ли?
— На труповете. Хайде, върви да си вършиш работата.
Ейвъри се оттегли с озадачено изражение на лицето.
Бънтинг се върна на мястото си, завъртя се заедно със стола и отново погледна навън.
По принцип беше човек, който обича играта с числа. Изпитваше силно влечение към статистиката, анализите и заключенията, опиращи се на солидни данни. Но числото шест започваше да го плаши. Никак не го харесваше.
Шест трупа. Програмата Е-шест.
Твърде подозрително, за да бъде съвпадение. И твърде близо до истината.
Май някой си играеше с него.
Пътуването до дома на Едгар Рой отне няколко часа. Както обикновено, шофираше Мишел, а Шон гледаше мрачно пред себе си.
— Не ти ли е любопитно да разбереш с какво се е занимавала Кели Пол в чужбина? — подхвърли той.
— Любопитно ми е, разбира се. Но тя беше права като каза, че трябва да се концентрираме върху делото срещу брат й. Защото не нея, а него го заплашва смъртно наказание.
— Освен това изобщо не спомена как е починал вторият й баща — сякаш не я чу Шон.
— Това лесно може да се провери, но според мен не е наша работа.
— Освен ако нещата не са свързани — обърна се да я погледне той.
— В такъв случай трябва да се върнем много далеч във времето.
Той отново насочи поглед навън.
— Защо жена като нея е избрала да живее в паянтова ферма насред пустошта? Тя не се занимава със земеделие, освен това провинциалният й акцент е прекалено добър.
— Все пак е израснала във Вирджиния, а местните си имат своето наречие — отвърна Мишел.
— Много въпроси чакат отговор — заяви той.
— Какво мислиш за съвета й относно ФБР?
— Добър е. Райли е фактически представител на защитата. Не могат да я задържат безкрайно. Всъщност…
Той измъкна джиесема си и набра някакъв номер.
— Още не отговаря. Е, добре, налага се да преминем към грубия вариант.
Той набра друг номер.
— Агент Мърдок? Обажда се Шон Кинг. Да, последвахме съвета ти и се прибрахме у дома. Обаче скоро ще се върнем. Не, не се обаждам за това. Задържали сте адвоката на защитата по дело, което разследвате. Това нарушава десетина морални и други закони, за които не се сещам в момента. Ако след пет минути тя не ми се обади, за да ми съобщи, че са я освободили и пътува към „Мартас Ин“, ще ме видиш по Си Ен Ен в разговор на тема злоупотребата с власт от страна на Федералното бюро за разследване. — Замълча, за да чуе отговора, после добави: — Добре, опитай. Остават ти четири минути.
Изключи телефона и се загледа мрачно напред.
