Направиха всичко възможно да го накарат да говори. Цяла армия психолози и психиатри се опитаха да оценят състоянието му, за да разберат дали блъфира или не. И едва тогава си дадоха сметка, че никога в своята практика не се бяха сблъсквали с подобен ум. Нищо не можеше да му въздейства — нито въпросите, нито всевъзможните уловки. Той ги чуваше и виждаше, но между тях сякаш имаше някаква невидима преграда. В крайна сметка армията психолози вдигнаха ръце и Рой се озова в „Кътърс Рок“.
Тук беше наясно с абсолютно всичко, което го заобикаляше — точните параметри на килията, навиците на всеки от надзирателите поотделно, времето за закуска, обяд и вечеря. Знаеше точната географска ширина и дължина на „Кътърс Рок“, знаеше, че Карла Дюкс е доверено лице на Питър Бънтинг. Научи всичко това от подслушани реплики и куп незначителни детайли, които остават извън вниманието на обикновените умове. След толкова продължителна битка със Стената способностите му бяха станали още по-уникални, а сетивата — изострени като бръснач.
Разбира се, знаеше и нещо друго: Питър Бънтинг щеше да направи всичко възможно, за да го върне при себе си. За да продължи безкрайното катерене по Стената и да помогне за сигурността на родината.
Едгар Рой нямаше нищо против да крепи сигурността на родината, но нещата бяха сложни. Той знаеше, че в Америка действат шестнайсет разузнавателни агенции с над един милион служители, една трета от които бяха независими подизпълнители. Близо две хиляди фирми работеха в областта на разузнаването. Официалният им бюджет беше около сто милиарда долара, но реалните разходи бяха засекретени и далеч по-големи. Едгар Рой беше попаднал в центъра на една наистина безкрайна вселена. На практика той беше човекът, който придаваше смисъл на огромната маса данни. Без него те бяха просто страховита лавина, напълно неразбираема за обикновения ум. Бяха като вълните на океана — могъщи и неуморни, но с дълбочина и скрит смисъл единствено за малцината посветени. Това звучеше поетично, но неговата работа беше съвсем конкретна и имаше огромно практическо значение.
Работа, която притискаше плещите му с огромна тежест. Той не искаше да я анализира в дълбочина, защото знаеше, че ако го направи, автоматично ще се парализира. Неговите прогнози, заключения и анализи лежаха в основата на една глобална политика, от която зависеха животът и смъртта на хиляди хора. Политика, която определяше коя независима държава трябва да бъде нападната, къде да се хвърлят бомби, с кого да се сключват договори за сътрудничество, кои да бъдат съюзниците. Светът се тресеше по волята на Едгар Рой.
Разбира се, за обикновения гражданин всичко това би прозвучало преувеличено. Никой не можеше да допусне, че действията на американското разузнаване се определят от един-единствен човек. Но точно това беше малката мръсна тайна на разузнаването — лавината от данни и сведения бе толкова огромна, че никой не можеше да я обхване и осмисли. Тези данни и сведения се преплитаха по невъобразим начин. Точният им анализ и вземането на правилно решение изглеждаха немислими. Един гигантски пъзел, решението на който не можеше да дойде от частични познания. Всеки опит в тази посока бе обречен на провал.
В началото Рой беше запленен от Стената. За него тя беше жив организъм, чийто непознат език той беше амбициран да овладее. Но след няколко месеца ентусиазмът му започна да спада. Това се случи, след като започна да вниква в същността на безкрайно сложните дори за него комбинации от данни и да ги обединява в съответната, подходяща за момента стратегия. А когато видя резултатите от своята дейност, истината го връхлетя като прякото попадение на мощна бомба върху бетонен бункер.
На следващата сутрин Шон, Мишел и Меган напуснаха „Мартас Ин“ и отидоха да закусят в едно ресторантче на осемстотин метра надолу по пътя. След като хапнаха бъркани яйца с препечени филийки, поливайки ги с големи количества кафе, Шон се облегна назад и подхвърли:
— Според мен Карла Дюкс е временно внедрена на това място.
— Защо мислиш така? — попита Меган.
— Кабинетът й е абсолютно празен. Никакви лични вещи. Очевидно няма намерение да остане дълго. Нещо като Марк Твен и Халеевата комета. Появила се е с Едгар Рой и ще изчезне заедно с него.
— По всичко личи, че много хора са обвързани с Едгар Рой — обади се Меган.
— Въпросът е защо — кимна Шон. — Ти спомена, че Бърджин ти е говорил за него.
— Да, така е. Но това беше по второстепенен въпрос. Трябваше да извърша конкретно проучване. Но вие сте разговаряли със сестрата на Рой. Каква е нейната история?
— Има желание да помогне на брат си и е упълномощила Бърджин да поеме защитата му. Той й е бил кръстник.
Меган довърши кафето си.
— И така, разполагаме с клиент, който отказва да говори, ФБР ни държи на тъмно, а мистър Бърджин и Хилари са мъртви — мрачно обобщи тя.
— Единственият ни шанс е да открием с какво се е занимавал Рой — рече Шон.
— Какво имаш предвид?
