— Федералните власти обръщат прекалено голямо внимание на някакъв данъчен чиновник, който изведнъж се оказва сериен убиец — поясни Мишел. — Срещнахме се с началника му в данъчното, който категорично отказа да ни даде сведения за него. А това е един доста многозначителен факт.
— Имал е приятелка сред колежките си — добави Шон. Тя каза, че Рой е напуснал службата три месеца преди да го арестуват. Веднъж й се обадил и казал, че работи върху нещо много „чувствително“, но не уточнил за какво става въпрос.
— Значи подозирате, че се е занимавал с нещо друго, вероятно незаконно?
— Не. По-скоро с нещо, което е свързано с разузнаването.
— Очаквах да стигнете до това заключение — обади се един глас до тях.
Шон трепна и се обърна. Как е възможно тази жена да се движи толкова безшумно, озадачено се запита той.
Кели Пол свали големите слънчеви очила и попита:
— Мога ли да седна при вас?
Беше облечена с черни джинси, вълнена жилетка и дебело кадифено яке. И бе обута със солидни ботуши с кожена подплата. Приличаше на човек, който възнамерява да изкара цялата зима по крайбрежието на Мейн.
Шон се отмести и й направи място до себе си.
— Това е Меган Райли — каза той. — А това е Кели Пол, нашата клиентка.
Жените си стиснаха ръцете.
— Чух, че федералните са ви попритиснали — подхвърли Кели. — Надявам се, че не сте пострадали.
Шон изпревари отговора на Меган:
— Какво търсите тук?
— Абсолютно логичен въпрос — спокойно кимна Пол.
— Мога ли да получа отговор? — настоя Шон, макар да му беше ясно, че жената няма подобни намерения.
— Реших, че не е зле лично да поогледам това място.
— Но това ще ви лиши от анонимността, на която разчитахте досега — обади се Мишел.
Пол привлече вниманието на сервитьорката и си поръча чаша чай. Остана мълчалива, докато донесоха поръчката й, после отпи една глътка, остави чашата на масата и попи устните си със салфетката.
— Страхувам се, че моята анонимност умря в момента, в който вие двамата ме посетихте — отвърна тя.
— Гарантирам ви, че никой не ни проследи до там — увери я Мишел.
— Никой, който сте могли да забележите — поправи я Пол и отпи още една глътка чай.
— Какво по-точно искате да ни кажете? — внимателно я погледна Шон.
— Не тук — каза Пол, след като бегло огледа помещението. — Нека поговорим някъде другаде.
Платиха сметката и се качиха в джипа на Мишел. Пол огледа вътрешността на купето.
— Проверихте ли колата си за евентуални подслушвателни устройства? — попита тя.
— Не — поклати глава Мишел.
Пол извади от чантата си някакво апаратче, раздвижи го във всички посоки и погледна електронния дисплей.
— Добре, можем да тръгваме — кимна тя и се настани на една от седалките. После вдигна глава и видя, че другите я гледат, без да помръднат.
— Направете си труда за някакви обяснения — намръщено рече Шон.
— Нима не е ясно? — сви рамене тя.
— Какво да е ясно?
— Онова, срещу което сме се изправили тук.
— По-точно? — подхвърли Мишел.
— Всичко.
— Хайде да започнем отначало — предложи Шон. — Мисля, че всички се нуждаем от това.
— Брат ми не е просто един чиновник от данъчното, в чийто хамбар са открити шест трупа.
— И ние стигнахме до същото заключение — кимна Мишел.
— А какъв всъщност е брат ви? — попита Шон.
— Не съм сигурна, че сте готови за отговора.
— Напротив, готови сме — възрази Шон. — Толкова готови, че няма да ви пуснем да излезете от този автомобил, преди да ни обясните всичко.
С едно-единствено мълниеносно движение Пол измъкна нож и го опря в сънната артерия на Меган. Никой не успя дори да помръдне.
— Това би било много погрешен ход от ваша страна, мистър Кинг.
— Приберете ножа — бързо отвърна Шон. — Няма смисъл да стигаме до крайности.
Пол се подчини и потупа Меган по ръката.
— Извинявай, миличка, но трябваше да го направя.
Младата жена изглеждаше така, сякаш всеки момент ще повърне закуската си.
— Дишай дълбоко и ще ти мине — посъветва я Пол.
— Защо го направихте? — мрачно я изгледа Шон.
— Трябва да установим основните правила. Не съм длъжна да засвидетелствам лоялност към никой от вас. Поне не напълно…
— А към кого бихте я засвидетелствали? — подхвърли Мишел.
— Преди всичко към бедния ми брат, който гние в „Кътърс Рок“.
— Преди всичко? — изгледа я Шон. — Значи има и друго нещо. Или друг човек.
— В моята работа винаги има и още нещо, мистър Кинг.
— А каква е вашата работа? Нещо, свързано с разузнаването?
Пол замълча и извърна глава към страничното стъкло.
— Добре — въздъхна Шон. — Край на опитите ми да работя с вас. Слезте от колата. Ще продължим сами. Нека оставим нещата да следват естествения си ход, дори и ако открием нещо, което вреди на брат ви…
— Всъщност в много отношения брат ми олицетворява онова, което се нарича американско разузнаване — внезапно подхвърли Пол.
— Невъзможно — поклати глава Шон. — Мащабите на тази дейност са огромни.
— Интуицията ви е трогателна. Но истината е, че системата на американското разузнаване се пропука. Както когато в кухнята има прекалено много готвачи, които на практика не могат да сготвят нищо. Единственият лек срещу този недостатък се оказа Е-програмата.
