Сянката на Бога полностью

Ласитър се замисли дали ще може да намери нещо, което да свърже сестра му с другите жертви. Може би са били в клиниката по едно и също време?

— Скучна работа, но мисля, че бихте могли да съставите списък на всички клиенти на клиниката — продължи Найджъл. — Ако имате желание, естествено. — Ласитър си представяше какъв труд би коствало прелистването на половин книга в търсене на съкращението „КБ“. Изморяваше се само при мисълта за това. Но нямаше избор. — Е… — каза Найджъл, обърна се и се предаде пред дълго потисканата прозявка, която само напомни на Ласитър за собствената му умора.

— Само още нещо… Ще ми кажете ли кога е била открита клиниката?

Въпросът му затрудни Найджъл, който се намръщи от усилието да си спомни.

— О-о-о… не знам… деветдесета… или може би деветдесет и първа. Горе-долу тогава — и с тези думи Найджъл завъртя неопределено пръсти във въздуха, обърна се и излезе.

Ласитър намери по датите „януари 1990 година“ и запрелиства, докато не попадна на първата пациентка. Беше някоя си Ана Вакаро от Верона, регистрирала се на трети май. Беше останала в „Акила“ седем дни.

Няколко минути по-късно Ласитър спря, отиде в стаята си, взе преносимия си компютър и се върна във фоайето. Отвори файл cbguest.lst и започна да записва в него имената, адресите и датите. Не след дълго се натъкна не на една, а на цяла група пациентки. Повечето жени оставаха по пет-шест дни. Само няколко, в това число и сестра му, се бяха задържали в „Акила“ много по-дълго — над трийсет дни.

Първият подобен случай бе Ланиел Жило от Антверпен, пристигнала в хотела на тридесети септември 1990 и напуснала месец по-късно. Така беше и със сестра му, а несъмнено имаше и други подобни случаи.

Ласитър тъкмо въвеждаше данните на Жило в компютъра си, когато във фоайето се появи Хю с чаша бренди. Изглеждаше изненадан, докато не разбра идеята. Ласитър го попита защо някои жени са оставали за кратко, а други — за по-дълго.

— Различни процедури — каза Хю и се подпря на колоната. Беше леко пиян.

— Какво означава това?

Хю се намръщи, вдигна поглед към тавана, сякаш разчиташе да намери отговора там, после го свали обратно върху Ласитър. Не беше на фокус. Лицето му изглеждаше като лицето на дете, което усилено се труди.

— Различни процедури — повтори той. — Оплождането „ин витро“ е най-бързият начин. И много ефективен. Изваждат една яйцеклетка и… до каква степен ви интересуват подробностите? Жените ми разказваха всичко…

— Не знам — сви рамене Ласитър.

— Добре… Както казах, оплождането „ин витро“ означава кратък престой. Дамите идват и си отиват след няколко дни. — Той затвори очи, завъртя глава, за да намести прешлените си и се замисли. — След това идват различните… прехвърляния. Прехвърляне на гамета. Прехвърляне на зигота. — Поусмихна се. — Странен лексикон за правене на деца, не мислите ли? Наистина… — Той направи пауза и издекламира: — „Интрафалопиално прехвърляне на гамета“. Опитайте се да го кажете, ако носът ви е запушен. — Погледна Ласитър с крива усмивка. — Какво, по дяволите, изобщо е „гамета“? Човек има право да знае все пак…

— А Хана Райнер? — попита Ласитър, чукайки с пръст по страницата, която обработваше. — Не съм стигнал още до нея, но тя… от кои беше?

Хю разтри уморените си очи.

— От друг вид — каза той. — Донорство на ооцита. Отнема месец. Вашата сестра не беше ли от същите?

— Мисля, че да. Всъщност знам само, че е стояла доста. — Замълча и го погледна: — Защо според вас е отнемало толкова време?

Хю сви рамене.

— А… — изненада се сам той, — всъщност мисля, че знам. Знам! Хана ми го обясни. Първо, самият Барези настоявал за дългия престой. Хана ми каза, че в друга клиника, където била ходила, я задържали само първия ден, за поставянето, а после й дали инжекции и хапчета за вкъщи.

— Инжекции и хапчета?

— Трябвало да синхронизират тялото й с това на донора.

— Какъв донор?

— Донора на яйцеклетката. Нали така се нарича методът: „донорство на ооцита“ — Ласитър изглеждаше напълно озадачен. Хю въздъхна: — Понякога дадена жена… като Хана… не може да забременее. Защото яйцеклетките й са… твърде стари.

— Какво означава това?

— Ами… те ги получават наведнъж… говоря за жените… когато се родят. Знаете това, разбира се.

— Разбира се — излъга Ласитър.

— Та, от самото начало разполагат с всички яйцеклетки, които им е писано да имат. Само че с остаряване на жените, остаряват и яйцеклетките. И понякога се получават усложнения. Хромозомите се разиграват, появяват се генетични увреждания или яйцеклетките не могат да бъдат лесно оплодени. Методът е разработен за такива случаи. Защото жените като Хана могат да раждат, т.е. могат да износят дете. Някой като Барези взема яйцеклетка от млада жена — донора, — която после оплождат с… хм… със спермата на съпруга на Хана… и слагат така оплодената яйцеклетка в по-възрастната жена. — Изтощен от обяснението, Хю отпи дълга глътка, изплакна с питието устата си и с наслада преглътна.

— Значи… биологически казано… това дете не е на тази жена.

Хю забарабани с нокти по ръба на тумбестата чаша.