— Предполагам, че са демонтирали харддиска от кутията. Копирали са съдържанието и са го върнали обратно. Ако са направили така, паролата е безполезна, защото е в сектора за начално зареждане.
— А зашифрованите файлове?
Без да скрива съжалението си, Мъри каза:
— Зависи. Къде криете паролата си: на дискета или на харддиска?
— На харддиска.
— Голяма грешка — примижа Мъри.
— Значи са извлекли всичко?
— Вероятно.
Ласитър простена. Мислеше си за всички съобщения, които бе изпратил на себе си като електронна поща, списъците с жените, подложени на различните процедури в клиника „Барези“, поръчките за Джуди и така нататък. За щастие тези съобщения бяха изпратени от преносимия му компютър и понеже още не ги бе изтеглил, значи все пак бяха съхранени.
— Изпитвате облекчение? — изненада се Мъри.
Ласитър кимна:
— Изпратих електронна поща от Италия. Ставаше дума за деликатни неща. — Мъри отклони поглед. — Какво!? — стресна се Ласитър. — Какво има?
Мъри поклати глава.
— Вероятно са се добрали и до тях.
— Какво?! Как?! Това е невъзможно!
— Не съвсем. Нека си изясня нещо. Когато се включвате в Интернет, какво правите?
Ласитър сви рамене:
— Нищо особено. Става автоматично. Всъщност натискам Alt-E и компютърът сам прави останалото.
Мъри кимна:
— Така си и мислех. Използвате процедура за автоматично регистриране. Макро, нали? В нея е включена и паролата ви.
— И какво?
— Онзи, който е проникнал у дома ви, е получил и нея.
Ласитър сви рамене:
— Тогава ще я сменя.
— Добра идея — позволи си да отбележи Мъри и веднага съжали за опасния сарказъм. — Само че малко късно. Те вече са изтеглили натрупаната ви поща, без значение кой компютър използвате. — Понеже Ласитър го гледаше с нямо изумление, Мъри сметна за нужно да поясни: — Нормално пощата ви се архивира на локалния ви Интернет-сървър. Всеки, който има паролата, може да изтегли вместо вас съобщенията, изпратени на вашия адрес.
Ласитър се отпусна на стола и затвори очи. Значи така бяха разбрали, досети се той. Така са разбрали къде точно се намира. След малко отвори очи.
— Благодаря — въздъхна той, — оказа ми безценна помощ.
Мъри се надигна и сви рамене:
— Съжалявам — каза той и се обърна да излезе.
— Не е твоя вината. Но, Мъри…
— Да, сър?
— Когато минеш покрай офиса на Джуди, помоли я от мое име да отскочи при мен за секунда, моля.
Мъри се спря на прага:
— Джуди? — безпомощно попита той.
Ласитър вдигна поглед от бюрото си:
— Да, Джуди Рифкин. Тя ти е началник.
Мъри конвулсивно преглътна:
— Опасявам се, че не е на работа.
— Защо? — озадачено попита Ласитър. Погледна часовника си: беше десет и половина.
— Мисля, че ще я изпишат от болницата чак следобеда.
— Каква болница?
— Според мен „Сибли“. — Понеже видя, че Ласитър нищо не разбира, Мъри поясни: — Нещастен случай.
— Какъв нещастен случай?
Мъри извъртя очи към тавана:
— Имало някакво празнуване… Не знам за какво точно става дума. Но, както се разбра, тя отворила бутилка шампанско… и… се простреляла в окото.
Ласитър бе смаян:
— С какво?
— С тапата.
— Ти се шегуваш!
— Знам какво си мислите: такова нещо може да се случи само на
— Кога се случи това? — невъзмутимо се осведоми Ласитър.
— Петък вечерта — отговори Мъри, махна отчаяно с ръка и затвори вратата зад себе си.
Ласитър остана на мястото си, разглеждайки предметите по бюрото си в търсене на нещо подходящо, което да хвърли. Не нецукето36, не и скарабеите — с тях не можеше да се раздели. Може би телбода или ролката скоч. Или ножиците! Ножиците щяха да свършат добра работа.
Не хвърли нищо. Стана и забравил за бастуна, закуцука към стаичката на Фреди — кутийка два на два метра, където първото нещо, което се забелязваше, бе огромен плакат обява на „Метрополис“ на Фриц Ланг.
— Шефе!… Добре дошъл обратно!
— Благодаря — изсумтя Ласитър и дръпна един стол. — Разполагаш ли с минутка? — Когато Фреди се облегна, скръсти ръце и демонстративно зачака, Ласитър продължи: — Имам нещо, което трябва да свършиш днес. Веднага!
— Чу ли за Джуди?
Ласитър кимна:
— Да, и по тази причина съм тук. Изпратих й бележка през уикенда. Предполагам, не я е получила.
— Мисля, че си прав.
— Мъри знае как да се добере до всичко. Кажи му, че искам да изтегли писмо от две страници, което съм й изпратил на… — Ласитър пресметна наум: — Трябва да е било петък вечерта.
— Окей.
— Когато го вземеш в ръцете си, искам да забравиш за всичко останало, което са ти възложили! Задачата ти се състои от две части: там има списък от женски имена… мисля тринайсет на брой… с които трябва незабавно да се свържем, и второ, искам пълна справка за учен на име Барези — книги, статии, до каквото се добереш.
Фреди кимна:
— Разбрах. Но… кое от двете е по-важно?
— Жените.
— Тогава ще възложа на момчетата от архива да започнат работа по справката, а с жените ще се заловя сам.
Ласитър му благодари и се върна в кабинета си. Искаше да се обади на Джуди, но преди това трябваше да се чуе с Риордан. И да позвъни в „Акила“.
