Сянката на Бога полностью

— Само че неговото е подложено на непрестанен натиск заради маниакалната му страст да се жени толкова често — Масина поклати съжалително глава. — Проблемът на Америка — той въздъхна, — истински големият ви проблем е, че вие, хора, така и не усвоихте изкуството на свободната любов. Естествено, нямам предвид никой конкретно, а още по-малко бих си позволил да говоря за вас — изобщо не ви познавам, — имам предвид Америка! Е, сигурно сте наследствено обременени със склонност към пуританство. Вие вярвате в законите и в развода, ние — в прегрешенията и любовните връзки. — Масина се засмя на собствените си думи, после стана сериозен. — Извинявам се. Позволих си да се пошегувам, а сме се събрали да обсъждаме сериозни неща.

Появи се сервитьорът и всички си поръчаха еспресо.

— Та — започна Масина, след няколко минути общ разговор, — приятелят ми каза, че се интересувате от „Умбра Домини“.

— Много.

Масина се наведе през масата и прошепна:

— Тогава трябва да бъдете крайно внимателен. — После се намръщи, за да събере мислите си. — Те представляват една от възродените религии. Мисля, че имат клон дори в Щатите.

Погледна Ласитър, видя изражението на недоумение върху лицето му и се обърна към Бепи. Двамата размениха няколко фрази на италиански и Бепи с усмивка поясни:

— Онова „възродени“… има предвид „родени отново“.

— Точно така — съгласи се Масина. — Раждат се отново къде ли не. Ситуацията е подобна на онова, което имате в Америка. С Пат Робъртсън. Тези хора казват, че единствената истинска вяра е старата вяра. Разбира се, в Америка групите са предимно протестантски. По правило те основават нови църкви. Тук обаче остават в рамките на Църквата и формират… как му казвате там?… associazioni… — той се замисли и намери термина: — Светски ордени.

— Като доминиканците?

— Не, не като доминиканците. В групи от рода на „Умбра Домини“ духовниците са малцинство. По-скоро са като… не знам думата… — отново двамата с Бепи бързо заговориха на италиански.

— Като Хамас! — вдигна поглед след малко Масина. — Точно така! Можете да ги разглеждате като групировка, която отхвърля всичко… само че католическа! Със стриктен устав. Силна мотивация. Разбира се, все пак говорим за религия, не за политика.

— И в какво вярват тези хора?

— В старите традиции. В тридентинската меса…

— Службата на латински — поясни Бепи.

— При която свещеникът е с гръб към конгрегацията — допълни Масина. — След Ватикана–2 свещеникът вече гледа към нея и проповядва на местния език.

— Това важно ли е? — попита Ласитър.

— Въпрос на живот и смърт! — заяви Масина.

— Всъщност — намеси се Бепи — по-скоро става дума за живота след смъртта. — Масина потвърди остроумната забележка с отсечено кимване.

— Значи „отхвърлят всичко“. По-конкретно?

Двамата италианци отговориха в синхрон:

— Ватикана–2.

Ласитър допи на една глътка остатъка от еспресото си и се наведе напред:

— Вижте, когато опира до вярата, няма такова нещо като глупав въпрос. Така че… какво е „Ватикана–2“? Искам да кажа, че на мен ми звучи като „Теория на относителността“ — всички са го чували, но никой не…

— Повратна точка — обясни Бепи.

— Или бомба — поправи го Масина. — Която едва не разкъса Църквата на парчета. Може би малко драматизирам нещата. По-скоро става дума за събор, за среща на католическите водачи от всички краища на света, за да се модернизира — някои биха казали „либерализира“ — Църквата. Традиционалистите се обявиха срещу повечето от предлаганите реформи. Така те създадоха свои асоциации и групи от рода на „Умбра Домини“ или „Легионът на Христос“. Във Франция се появи архиепископ Льофевр.

Бепи погледна Ласитър.

— Изглеждаш ми объркан.

— Може би, за да разбере всичко това, човек трябва да е католик.

— Може би — каза Масина. — Но не е задължително. Някои от тези хора са… неуправляеми. Те заявяват, че папата е Антихрист. Наричат вернакуларната меса… „черна меса“. — Ласитър се усмихна. — И са напълно сериозни! И способни на всичко!

— А „Умбра“?

— „Умбра“ са най-лошите. В началото бяха много шумни и ние мислехме, че ще се стигне до схизма. Предполагахме, че ще ги отлъчат, но изведнъж те… млъкнаха. Постигнаха се споразумения… направиха се компромиси. Сега проповядват на латински, мъжете и жените се молят отделно, имат собствени училища.

— Ватикана не иска схизма — подчерта Бепи.

— А за тях е по-добре да останат в лоното на Църквата. Но дори и при това положение на нещата пресата продължава да ги нарича „католическите Хизбула“. Вижте…! — Масина бръкна в ученическото си куфарче и извади от него някаква брошура: — Вижте това! Донесох го специално за вас… „Crociata Diecima“!

Ласитър хвърли поглед на брошурата. Беше същата, която бе видял в стаята на Грималди на Виа Дженова.

— „Умбра“ ги разпространява с хиляди вече от четири-пет години — обясни Масина. — Това е вербовка… за десетия кръстоносен поход!

— Защо десети?