Търнърстик се обърна към Метусалем, който наблюдаваше сцената с тайно задоволство:
— Кажете, моля, как се казват всъщност тукашните монети? Искам да имам възможно най-дребните пари.
Около устните на запитания заигра усмивка, която не можа да спотаи, когато отвърна:
— Най-дребната монета е сапеке, наричана тук „ли“. Десет ли са един фен, десет фена — един чунг, а десет чунга — един лианг.
Търнърстик благодари за информацията с кимване на глава и заповяда на сарафина:
— Дайтенг ми ли, само ли! Искам ли, нищо освенинг ли! — Същевременно му тикна долара в ръката. Сарафина погледна три-четири пъти ту долара, ту лицето на капитана, зина още повече уста, сбърчи така чело, че очилата му поискаха да се хързулнат по нослето, и рече неуверено:
— Li, li, li! I have li, li, li!27
Пристъпи до релинга и викна няколко китайски думи на двамата юноши, седящи в лодката, след което те домъкнаха горе един дървен сандък и го курдисаха пред него. Той постави показалец на носа, направи полугласно някакви пресмятания и отвори после сандъка.
— Дайтенг ми за два доларинг, за три доларинг! — нареди Търнърстик, като извади от портфейла още два долара и ги подаде на сарафина.
Оня повтори спомената вече гримаса, бръкна в сандъка и измъкна три връзки на които бяха нанизани по шестстотин ли. Това са онези китайски монети с четвъртита дупка в средата, през която се прокарва връв. Хората обикновено ги носят като гердан на врата си.
— По дяволите! — изрева капитанът. — Толкова много да получанг за три доларинг?
— Yes, yes! — закима сарафинът, който настина не бе разбрал думите, но затова пък толкова по-добре физиономията му. — I am reasonable. Good bye, sir!28
Той тикна трите долара в джоба си и побърза да се спусне по бордовата стълбичка. Двамата младежи го последваха със сандъка с подобна бързина. Търнърстик претегли връзките с ръка и каза на Метусалем:
— Може ли да повярва човек, че за три долара ще получи такава камара пари?
— Доста парчета са, вярно — засмя се студентът, — но трябваше да получите още повече.
— Че колко пък?
— Три долара правят хиляда деветстотин шейсет и пет ли. Човекът ви даде сто шейсет и пет по-малко, което му донесе една печалба от около осем и половина процента.
— Осем и половина процента печалба! Но това означава над сто хиляди процента за година! Негодникът трябва да се върне! Той трябва да ми плати повече, иначе ще го окача да се люлее на реята!
Той пристъпи към релинга и викна гневно надолу:
— Незабавнонг се качете обратнинг, вие мошеникунг, вие измамниканг! Аз моганг в най-добрия случаинг само два процентанг позволенг!
Ала лодката вече се бе отблъснала от кораба. Двамата обесници въртяха с всички сили греблата, а старият китаец кимна радостно ухилен нагоре и отговори:
— Чинг леао! I have been noble, extraordinary noble.29 Чинг леао чинг!
— Отплава разбойникът! — гневеше се Търнърстик. — Да можех само да го пипна, здравата щях да го наложа, и то с най-дебелото въже! И на всичкото отгоре ще ми вика и чинг чинг! Щом още първият поздрав на тази страна представлява измама, то тия чайнамени като нищо ще ми отмъкнат всичко. Но какво да правя сега с тези пари? Невъзможно е все пак да ги пъхна в портфейла!
— Напълно ви вярвам — засмя се студентът. — Тези монети тежат най-малко десет фунта. Трябва да си окачите вървите на врата.
— Че те ще ме удушат! С ума си ли сте?
— Тук хората другояче не ги носят.
— Наистина ли?
— Да, и щом искате да минете за истински китаец, трябва да се нагодите към тоя обичай.
— Искал съм да мина! — каза с упрек капитанът, изтървавайки пенснето. — За минаване не става и дума. Аз съм си един безспорен, реален китаец. Я ме погледнете! И си припомнете езиковите ми познания!
— Ама сарафинът все пак не може да ви разбере!
— Което хич и не бе нужно! Измамник като него не е необходимо да ме разбира. Впрочем на него китайският му беше напълно чужд. Той говореше английски, но как! Косите ти да настръхнат направо. Беше хотентот или пешере. Никой китайски не може да е така ясен и толкова прост като моят. Нека си окача хиляда и осемстотинте ли и после ще напуснем борда. Да не си пилеем скъпоценното време тук на палубата.
Той си овеси трите връзки монети на врата и отиде да си вземе огнестрелните оръжия, които се състояха от два револвера и една двуцевка. Метусалем и Готфрид фон Буйон се бяха снабдили със същите оръжия само че вместо двуцевки бяха взели магазинни карабини. Военното снаряжение на Рихард Щайн се състоеше в дълъг нож и револвер. Пушка още не умееше да държи в ръцете си.
Трапът бе спуснат от борда до кея и четиримата авантюристи напуснаха кораба.
Търнърстик крачеше бавно и изпълнен с достойнство като някой китайски мандарин. Другите трима го следваха — Метусалем и Готфрид точно в същата процесия, както в родината ги бяха виждали да циркулират три пъти дневно до „Приносителя на записа от Ниневия“ и обратно.
