Човекът с хавлията бе стар и шишкав. Оплешивял бе почти напълно — само темето му бе опасано от щръкнала бяла коса. По челото му имаше белези, а хавлията му бе опръскана с кетчуп. Той се препъваше в розови чехли с плюшени зайчета и размахваше косачката си към половин дузина харпии, които кръжаха над масата за пикник.
Старецът очевидно бе сляп. Очите му бяха млечнобели и той обикновено не улучваше харпиите, но все пак успяваше да ги държи настрана.
— Назад, проклети кокошки такива! — кресна им той.
Пърси не знаеше защо, но имаше смътното усещане, че харпиите трябва да са пълнички. Тези обаче не бяха. С изпитите си лица и хлътнали очи изглеждаха така, сякаш гладуват. Телата им бяха покрити с проскубани пера, а крилете им завършваха с тънки немощни ръчички. Носеха платнени торби вместо рокли, а когато се спускаха към храната, изглеждаха повече отчаяни, отколкото настървени.
На Пърси му стана жал за тях.
Рррррррррр! Старецът завъртя косачката и облиза с нея крилото на една от харпиите. Създанието изпищя от болка и отлетя. От него започнаха да капят жълти пера.
Друга харпия започна да кръжи по-високо от останалите. Тя бе по-малка от тях и изглеждаше по-млада. Перата й бяха яркочервени.
Тя внимателно зачака и когато старецът се обърна с гръб към нея, се спусна към масата. Сграбчи едно бурито с ноктестия си крак, но преди да успее да избяга, старецът завъртя косачката и я удари по гърба с такава сила, че дори Пърси изохка. Харпията изпищя, изпусна буритото и отлетя.
— Спрете! — извика Пърси.
Харпиите го разбраха погрешно. Те погледнаха към тримата герои и незабавно избягаха. Повечето от тях кацнаха по дърветата наоколо и загледаха тъжно към масата за пикник. Червената, която бе ранена в гърба, отлетя надолу по улица „Глисън“, махайки несигурно с криле, и се скри от погледа им.
— Ха! — триумфиращо извика слепецът и изгаси косачката си. Сетне се обърна ухилен към Пърси. — Благодаря ви, странници! Оценявам високо вашата помощ!
Пърси преглътна яда си. Не бе искал да помага на стареца, но си спомни, че той им трябва за информация.
— Ъъ, добре. — Той приближи стареца, следейки с едно око косачката му. — Аз съм Пърси Джаксън, а това са…
— Полубогове! — извика старецът. — Винаги ги надушвам.
Хейзъл се намръщи.
— Толкова ли лошо миришем?
— Разбира се, че не — засмя се старецът. — Но ще се изненадаш колко остри стават сетивата на човек, след като ослепее. Аз съм Финий, а вие… чакайте. Не ми казвайте.
Той протегна ръка към лицето на Пърси и му бръкна в очите.
— Ау! — оплака се момчето.
— Син на Нептун — възкликна Финий. — Надуших океана в теб, Пърси Джаксън. Трябва да знаеш, че аз също съм син на Нептун.
— Ами… добре. — Пърси потърка очи. Такъв му бил късметът — да е роднина на това противно старче. Надяваше се, че синовете на Нептун не споделят обща съдба. Но ето, вече носеше мъжката аксесоарна чанта. Сега видя, че тепърва го очакват хавлията и розовите пантофи със зайци. Накрая оставаше да хване косачката и да започне да преследва кокошки с нея…
Финий се обърна към Хейзъл.
— А тук… О, богове! Аромат на злато и на земя! Хейзъл Левеск, дъщерята на Плутон. А до теб стои син на Марс. Но и нещо повече. Франк Занг…
— Древна кръв — промърмори Франк. — Принца на Пилос и така нататък.
—
— Чакай, чакай! Пери кой? — зяпна Франк.
— Не се безпокой — ухили се Финий, — познавам семейството ти. Знам историята на прапрадядо ти. Той не е отговорен за разрушаването на лагера, спокойно. Интересна група сте се събрали. Гладни ли сте?
Франк изглеждаше като ударен с мокър парцал, но Финий вече бе сменил темата. Старецът махна с ръка към масата за пикник. Харпиите от близките дървета изпищяха тъжно. Колкото и гладен да бе Пърси, не можеше да се храни, докато нещастните създания го гледаха.
— Виж, объркан съм — каза Пърси. — Имам нужда от информация. Казаха ни…
— Че харпиите ми пречат да ям — довърши Финий — и ако ми помогнете, аз ще сторя същото за вас.
— Нещо такова — призна Пърси.
— Стара информация — изсмя се неприятно Финий. — Приличам ли ви на някой, който не се храни добре? — Той потупа корема си, който приличаше на огромна баскетболна топка.
— Ъъъ… не — отговори Пърси.
Финий размаха косачката. Тримата отскочиха назад.
— Нещата се промениха, приятели мои! — каза той. — Когато получих дарбата да виждам бъдещето, Юпитер действително ме прокле. Изпрати харпиите да крадат храната ми, защото бях бъбрив. Знаех прекалено много тайни за боговете, които те не искаха да се разчуват. Както сега впрочем. — Той се обърна към Хейзъл. — Ти например трябва да си мъртва. А ти — кимна той към Франк, — животът ти зависи от една догаряща цепеница.
— Какви ги приказваш? — намръщи се Пърси.
Хейзъл премигна, все едно са я зашлевили. Франк изглеждаше така, сякаш отново са го ударили с мокър парцал, но този път в него е имало ютия.
