— А ти — обърна се Финий към Пърси — дори не помниш кой си. Мога да ти кажа, разбира се… но това няма да е никак забавно, нали? Идеята е, че знам всичко. Бриджит О’Шонеси застрелва Майлс Арчър в „Малтийският сокол“; Дарт Вейдър е бащата на Люк, а победителят в следващия Супербол20 е…
— Схванах — промърмори Франк.
Хейзъл стисна меча си, сякаш се изкушаваше да промуши стария дебелак.
— Значи си се разприказвал и боговете те проклели. Защо са махнали проклятието?
— Не са — повдигна старецът вежди, като че ли искаше да каже: „Няма да повярваш“.
— Трябваше да се спогодя с аргонавтите. Те също търсеха информация. Аз им казах да убият харпиите, за да им помогна. Те ги прогониха наистина, но Ирида не им позволи да ги убият. Отвратителна богиня. Затова сега, когато моята покровителка ме върна към живот…
— Покровителка? — повтори Франк.
Финий се ухили злокобно.
— Гея, разбира се. Кой мислиш отвори Портите на Смъртта? Приятелката ти тук знае за какво говоря. Нали Гея е и твоя покровителка, момиче?
Хейзъл изтегли меча си.
— Не съм нейна… не… Гея не е моя покровителка!
Финий изглеждаше развеселен. Ако бе чул звука от изваждането на меча й, не показваше да е притеснен с нещо от него.
— Хубаво. Щом искате да сте благородни, стойте си в губещия отбор. Но Гея се пробужда. Тя вече пренаписа правилата на живота и смъртта. Аз например живея отново и в замяна на помощта й помагам с каквото мога. Малко пророчество тук, малко пророчество там. А получих каквото искам — най-съкровеното си желание. Сега ролите са обърнати. Мога да ям колкото си искам по цял ден. А харпиите ме гледат… — Той включи косачката си. — И гладуват.
Пернатите жени завиха жално от дърветата.
— Прокълнати са — каза старецът. — Могат да се хранят само от моята маса. Не могат да напуснат Портланд. Откакто Портите на Смъртта са отворени, не могат дори да умрат. Прекрасно е.
— Прекрасно? — обади се Франк. — Но те са живи същества. Защо си толкова лош с тях?
— Те са чудовища — изръмжа Финий. — Аз съм бил лош! Тези кокоши демони ме измъчваха години наред!
— Но това е бил техен дълг — намеси се Пърси, опитвайки да се овладее. — Така им е наредил Юпитер.
— Аз и на него съм сърдит — съгласи се Финий, — но всяко нещо с времето си. Гея ще накаже боговете така, както подобава. Те и без това се справят много зле с управлението на света. Засега обаче се наслаждавам на Портланд. Смъртните не ме забелязват. Мислят, че съм обикновено старче, което се забавлява, като плаши гълъбите!
Хейзъл приближи пророка.
— Ти си отвратителен! — каза тя на Финий. — Мястото ти е в Полята на мъченията!
Финий изсъска.
— Да си поговорим като мъртъвци тогава, а? Голяма уста имаш за някой, който носи отговорност за всичко станало досега. От теб започна всичко. Ако не беше ти, Алкионей изобщо нямаше да е жив.
Хейзъл се олюля.
— Хейзъл? — ококори се Франк. — За какво говори той?
— Ха! — изсмя се Финий. — Скоро ще разбереш, Франк Занг. Ще видим тогава дали ще обичаш толкова сладкото си гадже. Но вие сте дошли за друго, нали? Искате да откриете Танатос. Той е пленник в леговището на Алкионей. Мога да ви кажа къде е. Разбира се, че мога. Но най-напред трябва да ми направите услуга.
— Забрави — сряза го Хейзъл. — Ти работиш за врага. Би трябвало да те върнем в отвъдното.
— Може да опитате — усмихна се студено Финий, — но се съмнявам, че ще остана мъртъв задълго. Виждате ли, Гея ми показа обратния път за насам. И сега, когато Танатос го няма, никой не може да ме задържи там! Освен това, ако ме убиете, тайните ми заминават с мен на оня свят.
Пърси се изкуши да позволи на Хейзъл да използва меча си. На него също му идеше да удуши стареца с голи ръце.
Той стисна зъби.
— Каква е услугата?
Финий облиза алчно устни.
— Има една харпия, която е по-бърза от останалите.
— Червената — предположи Пърси.
— Аз съм сляп! Не познавам цветовете! — оплака се старецът. — Но така или иначе, тя е единствената, която ми създава проблема. Хитруша е тя, напада отделно от другите. Тези ми останаха от нея… — Той посочи белезите на челото си. — Хванете ми тази харпия — каза той. — Доведете ми я. Искам да я вържа, за да я държа… както се казва, под око. Харпиите мразят да ги връзват. Това им причинява ужасна болка. О, да, това ще ми хареса. Може дори да я храня, за да издържи по-дълго.
Пърси погледна към приятелите си. Споразумяха се негласно — никога нямаше да помогнат на този зловещ старец. Но от друга страна, имаха нужда от информацията.
Имаха нужда от план Б.
— О, обмислете го, поговорете — каза спокойно Финий. — Не ми пука. Но помнете едно: без моята помощ ще се провалите. Всички, които обичате на този свят, ще умрат. А сега вървете. Доведете ми харпията!
