— Мисля, че „Декер Уорд“ перат пари от наркотици за Франсишко. Свързал се е с „Декер“ посредством сестра си Лусиана, която е съпруга на Рикардо.
— Говори ли с Лусиана? — попита Луиш.
— Да. — Изкашлях се. Не исках да навлизам в подробности. — Не го призна направо, но представата ми изобщо не я изненада.
Луиш кимна и аз продължих:
— Франсишко открива сметки в „Декер Уорд“ на Каймановите острови с помощта на един американски адвокат в Маями на име Тони Хемпел. И двамата се разследват от американската агенция по наркотиците. Мартин Белдекос е бил на път да разкрие тази им дейност, за което се прощава с живота в Каракас. Нападението върху мен може да е било извършено поради същите причини. — Направих пауза и се загледах през прозореца към крайбрежието на Ипанема и морето. Пясъчната ивица, където за малко не ме бяха убили, не се виждаше.
Четиримата ме слушаха много внимателно.
— Добре, но какво общо има отвличането на Изабел с тази работа? — попита Луиш.
— Не мога да бъда сигурен. Отначало изглеждаше като съвсем обикновено типично отвличане за пари. Всички си мислехме, че са отвлекли Изабел, за да те накарат да платиш откуп.
Луиш кимна.
— Сега обаче сякаш изглежда, че парите не са били основният мотив. Похитителите сякаш повече ги е грижа за „Декер“, а не за измъкването на откуп.
— Но защо ще им е да я отвличат тогава?
Бях отделил значително време на обмислянето на този въпрос, докато траеше полетът ми, и бях уверен, че имам отговор.
— Първо, не беше отвлечена само тя. Отвлякоха и мен. Може би са си мислили, че разполагам с информация за Мартин или Франсишко, която да ги компрометира. Искали са да ме отстранят. Дори и когато избягах, те продължиха да ме разиграват, като започнаха преговори за откупа за Изабел, а и аз, разбира се, напуснах „Декер“ скоро след като се върнах в Англия.
— Но защо тогава не са я убили точно както са убили Мартин Белдекос? — запита Нелсън.
— Добър въпрос, но не мога да дам отговор. — В действителност можех да предположа защо не са я убили, особено ако Рикардо е бил замесен в някаква степен в операцията. Не исках обаче да разказвам на Луиш за миналата връзка на дъщеря му с Рикардо, ако можех да му го спестя. Знаех, че и той не би имал нищо против. — Поради някакви причини те са искали да повярваме, че тя е мъртва. Затова така рязко прекратиха преговорите за откупа и не отговориха на въпроса за доказателството за живот. Обаче очевидно са решили да я запазят жива. Слава богу.
— Имате ли доказателства, с които да подкрепите твърденията си? — попита Нелсън.
— Не, не разполагам с такива, но всичко съвпада. Ти какво мислиш, Луиш?
Луиш потърка брадичката си.
— Мисля, че може и да имаш право. В думите ти има логика.
— Познаваш ли го?
— Франсишко ли? Не. Искам да кажа, че сме се срещали веднъж или два пъти, но никога не съм си имал работа с него.
— С какво се занимава? Известно ми е само, че е някакъв финансист.
— Баща му е сенатор, също и дядо му. По-големият му брат ръководи една компания, която прави големи удари от държавни поръчки. За Бразилия обаче това е нормално.
— А самият Франсишко?
— Натрупа много пари през осемдесетте чрез офшорни инвестиционни компании. Не беше трудно и беше много печелившо. Много хора го правеха. Включваше валутни спекулации при различни правителствени програми за обменни курсове. Трябваше да се прави офшорно, за да се избегнат контролните органи по обменните операции.
— Като казваш офшорни, имаш предвид Панама ли? — попитах го. Спомних си Тони Хемпел и дружеството с ограничена отговорност „Интернешънъл Трейдинг и Транспорт“ (Панама).
— Панама, разбира се. И Каймановите Острови, Бахамските острови, дори и Маями. Много хора натрупаха маса пари. И след това повечето от тях ги загубиха.
— Как?
— Планът „Реал“. Той беше въведен през 1994 година, като върза новата парична единица,
— Но не и Франсишко?
Луиш повдигна рамене.
— Доколкото съм чувал, не. Изглежда, сякаш се е прехвърлил в бизнеса с недвижимо имущество и търговията със стоки. Освен това се говори, че си имал работа и с наркотрафиканти. А те плащат много. — Луиш млъкна. Устата му се сви до бледа ивица. — Ако това копеле е посегнало на дъщеря ми, ще го убия.
— И какво ще правим сега? — попита Корделия.
— Ще му кажем да върне дъщеря ми! — изръмжа Луиш.
— Какво ще му кажете? — попита Нелсън.
— Ще му кажа, че е курвенски син — изсъска Луиш, целият почервенял. — Ще му кажа, че ако не върне дъщеря ми, ще му скъсам… — той се забави, докато си спомни как е думата на английски… — топките и ще му ги натъпча в гърлото. — Гърдите му бурно задишаха; самообладанието му от последните месеци рухна само за миг.
— Не мисля, че това ще свърши работа — каза спокойно Нелсън.
— И защо не? — изгледа го със святкащ поглед Луиш.
