— За щастие, хората не са вещи в същинската магия. Те познават предимно сугестивната. Въздействие върху нечие съзнание по принципа на смяна на програмата в един компютър. Или пускане на вирус в информационна система, когато става дума за проклятия, например. Такава магия не въздейства върху обекти без съзнание, мъчно се използва и срещу живи гадинки с прекалено простичка нервна система. Но даже и там се натъква на съпротива от фактора, наречен „душа“, присъщ на живите организми.
— Верена ми е разказвала тъкмо за това.
— Е, значи имаш представа. Освен това, Радо, без да се засягаш, но според нашите критерии хората още не са разумни. Разумът действа. Животните реагират. Човечеството реагира и само
— Момент! — запротестира Радослав. — Нима разрушаването на околната среда не е действие ПРОТИВ природата?
— Е. Но е естествено. Животните постъпват така. Тревопасните стада изяждат всичката растителност, изпотъпкват младите филизи и се обричат на гибел. Термитите. Гъсениците — особено. Някои хищници също прекаляват с ловуването и мрат от глад, но обикновено проявяват повече благоразумие… Паразитите довеждат до смърт заразените организми и по-голямата част от тях умира заедно с жертвата си. Така че не само човекът руши околната си среда. Само дето е всеяден и затова се измъква от катастрофата, като се прехвърля от едно пасище на друго. Тоест — живее си в хармония и равновесие с природата, точно както всички други популации. Но разумното съществуване в равновесие предполага опитомяване на околната среда, движение заедно с нея по пътя на развитието ѝ и насочване на това развитие.
— С цел?
— Няма цел. Прекалено далечна е, за да се формулира другояче, освен на езика на Мъдростта.
— Тогава накъде я насочвате?
— Към състояние, при което видовото разнообразие не обеднява. Лишени от разнообразие екосистеми лесно колабират дори при малки колебания в природните условия. И покрай това си осигуряваме и разумен комфорт, задължителния минимум удобства, без който отново бихме се превърнали в зверове, воюващи с околната си среда, за да задоволят собствените си нужди на всяка цена. Това е перманентната цел. А далечната… тя е по-скоро онова, дето му се вика „смисъл на живота“. А такъв просто няма. Преди да го създадеш — няма го. Щеше да го има, ако вселената я сътворяваха богове. За добро или лошо, става обратното — съществата, които са в зоната на здрача между разума и животинското, сътворяват богове. Или припознават за такива по-стари разумни раси…
— Излиза… че змейовете са отрицание на хората?
— Е, чак пък толкова… Може до голяма степен да сме противоположност на човечеството, но от друга страна вероятно представляваме следващият етап в развитието на хората. Когато в масата си те станат разумни, когато общностите им започнат да се държат по-различно от животинските популации. Но засега, уви, само отделните личности може да проявят разум. Не и тълпите. Никога.
— А какво ще кажеш за конспиративните теории? За това, че тайни общества ръководят човечеството тъкмо защото не е разумно. И това им изнася, тъй като е по-лесно за манипулиране.
— Ще ти кажа следното — за да караш кола, трябва да имаш книжка за шофьор-любител, не като документ, а като квалификация. За да караш камион, ти трябва квалификация на професионалист. Ако нямаш уменията — свършваш в канавката, често не сам, а в компания от невинни. За да караш влак, трябва да си машинист. А за да подкараш Света, не би било зле да имаш съответния ценз. Ако ли не — канавката. Така че, я ми кажи, как с манталитета на тревопасно-всеядно животно се получава да придобиеш правоспособност за
— Не подценяваш ли хората, Иване! — засегна се Дичо.
Иван-Крилан поклати глава.
— Уви. Само констатирам факт, който е източник на тъга за целия шаркански род. Но и надежда. Все пак хората са млада раса. С времето ще пораснат… въпреки белите, които вършат. Е, поне ние сме за това — да ви вадим от пропастта, въпреки че по този начин не се пораства…
— Ние се трудим, Иване! Планираме! Учим се от грешките си.
