Уруруят внезапно подрипна, разпери и четирите си крайника и планира като малък самолет-четириплощник към нещо, шавнало в ъгъла. След кратка суматоха в сенките животинката се върна, дъвчейки със зъбатата си човка едър зелен скакалец.
Крилан се засмя:
— Нямал втори чифт крилца, а? Видя ли за какво са му махови пера по крачетата! Не ми е само за часовник. Имам си такъв. Просто е мило създание. Пък и чисти къщата от трохи и буболечки.
— Онова ли е часовник? Помислих го за календар.
— То си е календар.
— Да бе, сега виждам, че не е като моя, кашепския. Часовото колело има повече резки… Ясно, съобразено е с вашите времеви интервали. Но означението на тиновете и яровете е същото.
— Защото ми е правено и заклинавано на Кашеп.
— Сам се върти, така ли? Без пружини и механизми?
— Разбира се. Омагьосано е да се върти равномерно, всяко колело с различна скорост, и да показва между горните два зъба точната ури, както и кой котл е от колокотла, сезонна година, звездна година.
— Магия ли кара символите между показалците да светят?
— Излишъкът от поеманата от хронометъра енергия. Всъщност да.
Радослав кимна и погали пак уруруйчето, което в този момент издаде характерния си „часови“ писък. Той веднага се озърна към часовия диск на часовника. Вписаната в руноглифа „ури“ огледална руна, даваща име на този час от местното денонощие, засия няколко секунди по-късно.
— Кой бърка? Пилето или хронометърът ти?
— Пилето. Защото го глезиш и разсейваш.
— Харесва му — отвърна Дичо и разшава рамене.
— Студено ли ти е?
— Малко.
Змеят не направи нищо видимо, но камината изпращя и лумна във весели жълто-синкави пламъци.
— Пак магия?
— Ти пък! — изсумтя Крилан. — Защо трябва магия там, където е по-лесно да се гори газ?
— Газ?
— Метан. Не го ли подушваш?
Радослав приближи нос към огнището.
— Нима така мирише метанът?
— Така мирише. Ти си свикнал да ти смърди на меркаптани, защото човешкото обоняние не реагира на чист метан без примеси. Но сега си в змейска кожа, затова усещаш
— Това значи ли, че тук има ГАЗОПРОВОД?
— Горе-долу… В аула е вградена разновидност на същите добри стари зертони, която предпочита да живее прикрепена към плътна материя. Скалните плъхове много си паднаха по това създание, вече отдавна са в симбиоза с него, помага им да укрепват пещерите си. Освен това то преработва органичните отпадъци, пренася вода, което си е плод на селекция, по принцип не му е присъщо, то вода не консумира. В диво състояние събира летливи вещества, за да маневрира в космоса. Тук развихме тази склонност и научихме съществото да пали натрупания метан в огнищата по желание на квартиранта или когато в една обитаема пещера стане прекалено студено. Зертонокоралите са емпатични и отзивчиви същества, така че не беше много трудно, въпрос на минимална дресировка. Ето така е. А ти викаш — магия…
— Иване, ще прощаваш, ама си мисля, че магията е по-лесна от присаждане на извънземно животно, опитомяването му, грижите за него…
— Скалните плъхове се грижат за зертонокорала, защото извличат изгода от това. Нали помниш какво ти казах за магията?
— Хм, че е способност на нервната система да концентрира околната енергия, за да я използва за въздействие върху материални обекти — издекламира Радослав.
— Именно. Всяко „заклинание“, всеки магичен акт изисква външна енергия. Като часовника ми — пуснал е ластар навън, където го огрява слънчевата светлина, и така заклинанието се поддържа в действие. Но знаеш ли, че слънцеприемникът винаги е студен? Тегленето на енергия най-често се проявява като спадане на температурата. Ако използвахме магията наляво-надясно, за щяло и нещяло, енергията от слънцата не би ни стигнала, Ишчел би се превърнала в ледена планета. Защото говорим за
— Защото е енергийно разточителна?
— Защото е интелектуално разточителна. Практическият ѝ ефект е мизерен в сравнение с това да я използват според което най ѝ приляга — да е инструмент на познанието, да служи за вникване в същността на явленията… И нешарканските раси ни подражават, защото сме спечелили уважението и доверието им с делата си.
— Хората не биха постъпвали така, ако масово разполагаха с магически технологии — умислено вметна Дичо.
