Старец, също облечен като роб, но с аристократична осанка, излезе напред и падна на колене пред Мара.
— Господарке.
— Говори — каза тя.
— Аз съм Инкомо, бивш Първи съветник на лорд Минванаби. Представям се, за да ти съдействам, каквато и съдба да отредиш за нас, които служихме на този нещастен дом.
— Не съм аз тази, която ще отрежда съдбите ви — прошепна Мара, все още потресена от гледката на мъртвите деца.
Инкомо вдигна глава и я погледна с празни тъмни очи.
— Лейди, бившият ми господар заповяда на всички свои кръвни роднини да се върнат в бащините си домове. Заповяда всеки негов родственик да убие жена си и децата си, след което на свой ред да се прониже с меча си. Но изчака допреди час, когато чу, че си стъпила на земята на Минванаби, преди да отнеме живота на своето семейство. Едва след като те издъхнаха, прониза и себе си. — Разтреперан от страх, Инкомо изпълни последния си дълг към бившия си господар. — Лорд Тасайо ми повели да ти кажа, че предпочита да види децата си в залата на смъртта до себе си, отколкото живи в дома на Акома.
Прониза я ужас.
— Жесток звяр! Собствените си деца! — Сляпа ярост я разтърси, а след това се стопи в скръб, щом отново погледна телцата на момчето и момичето на носилката. — Отдайте им пълни почести — нареди Мара. — Едно велико име свършва днес.
Инкомо се поклони.
— Аз съм твой роб, господарке, защото провалих господаря си. Но те моля, прояви милост, тъй като съм стар и негоден за тежък труд. Дари ме с благодеянието на доблестната смърт.
Мара едва не изръмжа от гняв.
— Не! — Очите й се впиха в стъписания старец и тя извика: — Стани!
Инкомо зяпна, стреснат от неуместния й изблик на чувства. Мара не можеше нито миг повече да понесе раболепието му. Хвана го изненадващо силно под мишницата и го дръпна да се изправи.
— Не си продаден в робство от Тасайо, нали? — Инкомо беше онемял от изненада. — Не си осъден на робство от имперски съд, нали?
— Не, лейди, но…
— Кой те нарича роб тогава? — викна тя с отвращение и го бутна да застане при нейните съветници. Обърна се към облечения в официалния халат на Първи съветник Сарик. — Твоето обучение при Накоя за жалост бе прекъснато. Вземи този човек за свой почетен помощник и го слушай добре. Името му е Инкомо и както знаят всички бивши врагове на Тасайо, той дава вещи съвети.
Обърна им гръб, а бившият съветник на Минванаби попита объркано Сарик:
— Какво значи това, господарю?
Сарик се засмя.
— Ще откриеш, че господарката ни прави нещата по свой начин, Инкомо. Също тъй ще разбереш, че ти се даде нов живот.
— Но аз съм роб!
Мара се обърна разгневена към него.
— Никога не си бил обявяван за роб! И в моя дом никога няма да бъдеш роб. Традицията прави свободните хора роби, щом паднат господарите им, не законът! Сега млъкни и ми служи добре.
И тръгна напред, а Сарик повдигна вежди и прошепна:
— Тя е Слуга на Империята. Кой ще й каже „не“, ако промени още една традиция?
Инкомо можа само да кимне. Представата, че ще служи на господарка, благословено лишена от сприхав нрав или безумна страст към жестокост, изглеждаше съвършена като дар от боговете. Не беше сигурен дали не сънува и поклати глава в почуда. Вдигна ръката си и с изненада разбра, че по лицето му се стичат сълзи. Докато се мъчеше да се овладее и да си придаде външна невъзмутимост, чу шепота на Сарик:
— Когато си се примирил със смъртта, един нов живот е нещо доста стъписващо, нали?
Инкомо пак успя само да кимне.
Вниманието на Мара се върна към жреците на Чочокан. Духовниците вече привършваха ритуалите над телата на лорд Минванаби, жена му и децата му. Докато разпалваха смъртния огън, Мара за последен път погледна твърдия профил на мъжа, който за малко не я беше унищожил и чиято ръка бе донесла смъртта на баща й и брат й.
— Дългът ни е изплатен — каза тя тихо, а след това повиши глас и призова: — Войници на Минванаби! Отдайте почит на господаря си!
Чакащите призива й воини като един вдигнаха шлемовете и оръжията си от земята. Застанаха мирно за почест, докато огнените пелени поглъщаха тленното тяло на бившия им господар.
Димът се извиси към небесата, а Ириланди пристъпи напред и с разтреперан глас заизрежда почетните победи на Тасайо на бойното поле. Мара и свитата на Акома стояха и слушаха с безукорна вежливост. От уважение към чувствата й Бойният водач на падналия дом Минванаби пропусна имената на бащата и брата на Мара, когато спомена за битката, отнела живота им.
Щом Ириланди свърши, Мара се обърна към строените пред нея и извика високо, за да я чуят над бушуващите пламъци:
— Онези от вас, които са били съветници, хадонра, слуги и посредници, сте ми нужни. Служете ми от днес като свободни хора, каквито сте. — Неколцина от облечените в сиви халати се изправиха неуверено и се отдръпнаха встрани. — Вие, които сте роби, служете ми също, с надеждата, че един ден тази империя ще намери мъдростта да ви дари свободата, която по право никога не е трябвало да ви бъде отнемана.
Робите се подчиниха още по-колебливо.
След това Мара извика на войниците:
