— Да. Съществуват две школи: релативистката и универсалистката. Както обобщава Джордж Стайнър, релативистите са склонни да вярват, че езикът не е проводник на мисълта, а определящият я носител. Той е скелетът на познанието. Нашите възприятия за всичко са организирани чрез потока от усещания, преминаващи по този скелет. Следователно изучаването на еволюцията на езика е изучаване на еволюцията на самия човешки ум.
— Добре, осъзнавам важността на това. А универсалистите?
— В противоположност на релативистите, които вярват, че не е нужно езиците да имат нещо общо помежду си, универсалистите са убедени, че ако анализираш езиците в достатъчна степен, ще откриеш, че всички те притежават някои общи белези. И затова те подлагат езиците на анализ и търсят подобни белези.
— И намерили ли са?
— Не. Като че за всяко правило съществува изключение.
— Което разбива универсализма.
— Не е задължително. Те обясняват този проблем с твърдението, че същите белези са погребани твърде дълбоко и са недостъпни за анализ.
— Което си е живо измъкване.
— Те смятат, че на някакво ниво езикът се случва в човешкия мозък. Тъй като всички човешки мозъци са горе-долу еднакви…
— Хардуерът е еднакъв, но не и софтуерът.
— Използвате някаква метафора, непонятна за мен.
Хиро задминава голям „Еърстрийм“, люлян насам-натам от свирепия вятър, духащ откъм долината.
— Ами… мозъкът на френскоговорящ човек отначало е съвсем същият като този на англоговорящия. С израстването си те биват програмирани с различен софтуер — тези хора се научават да говорят на различни езици.
— Да. Ето защо според универсалистите френският и английският — или които и да било езици — трябва да притежават някакви общи белези, вкоренени в „дълбинните структури“ на човешкия мозък. Според теорията на Чомски дълбинните структури са вродени компоненти на мозъка, които го правят способен да извършва определени действия с вериги от символи. Или, както Щайнер парафразира Емон Бах: тези дълбинни структури в крайна сметка довеждат до самия рисунък върху мозъчната кора с нейната изключително развита, ала в същото време „програмирана“ мрежа от електрохимични и неврофизиологични канали.
— Но тези дълбинни структури са толкова дълбинни, че не можем да ги видим?
— Универсалистите поставят активните възли на лингвистичния живот — дълбинните структури — толкова надълбоко, че те не се поддават нито на наблюдение, нито на описание. Нека използваме аналогията на Щайнер: опитайте се да извлечете чудовището от морските дълбини — то или ще се разпадне, или формата му ще се измени гротескно.
— Пак онази змия. Та, в коя теория вярваше Лагос? В релативистката или в универсалистката?
— Той като че смяташе, че между тях няма особена разлика. В края на краищата и двете са си малко мистични. Лагос беше убеден, че и двете мисловни школи са стигнали до един и същи извод, но ходът на разсъжденията им е бил различен.
— Но на мен ми се струва, че съществува ключова разлика — изтъква Хиро. — Универсалистите смятат, че ние сме обусловени от предварително наложената структура на нашия мозък — пътищата в мозъчната кора. Релативистите не смятат, че нещо ни ограничава.
— Лагос видоизмени строгата теория на Чомски с предположението, че ученето на езици е като вкарването на код в ППЗСЧ — аналогия, която не мога да разтълкувам.
— Аналогията е прозрачна. ППЗСЧ са Подлежащи на програмиране запаметяващи чипове само за четене — обяснява Хиро. — Когато излизат от фабриката, те не съдържат нищо. Веднъж и само веднъж можеш да вкараш в тези чипове информация, а после я замразяваш. Информацията, софтуерът замръзва в чипа и той се превръща в хардуер. След като си вкарал кода в чипа, ти можеш да го прочетеш, но вече не можеш да пишеш вътре. Затова Лагос се е опитвал да каже, че мозъкът на новородения човек няма структура — както биха казали релативистите — и че докато детето учи езика, той се вкарва в хардуера и се превръща в неизменна част от дълбинната структура на мозъка, както биха казали универсалистите.
— Да, това беше неговата интерпретация.
— Добре. Значи, когато той е разправял, че Енки може да е действителна личност, притежаваща магически способности, е имал предвид, че Енки по някакъв начин е разбирал връзката между езика и мозъка и е знаел как да я манипулира. По същия начин както един хакер, вещ в тайните на компютърната система, може да напише код, чрез който да я контролира — дигитален нам-шуб.
— Лагос казваше, че Енки е притежавал способността да се издигне в езиковата вселена и да наблюдава как тя се разгръща пред очите му. Горе-долу като хората в Метавселената. Това му е дало способността да създава нам-шуби. А нам-шубите са притежавали способността да променят функциите на мозъка и тялото.
— Защо днес никой не го прави? Защо не съществуват нам-шуби на английски?
