— Не всички езици са еднакви, както изтъква Щайнер. Някои са по-добри в метафорите от други. Юдейският, арамейският, гръцкият и китайският се впускат в игри на думи и улавят трайно и здраво реалността: „Палестина е имала Кирият Сефер, «Града на писмеността», а Сирия — Библос, «Града на книгата». В противоположност на това, други цивилизации изглеждат «безмълвни» или поне, какъвто вероятно е случаят с Египет, не са били много сведущи в съзидателните и преобразувателните възможности на езика“. Лагос вярваше, че шумерският е бил необичайно могъщ език — или поне е бил такъв в Шумер преди пет хиляди години.
— Език, станал оръдие на невролингвистичното хакерство на Енки.
— Ранните лингвисти, както и кабалистите, са вярвали в един език-фикция, наречен Езикът на Едем — Адамовият език. Той давал възможност на всички хора да се разбират помежду си, да общуват без недоразумения. Това е езикът на Логоса — мигът, в който Господ създал света, произнасяйки дума. На езика на Едем наименуването на нещо е било равнозначно на създаването му. Нека пак цитирам Щайнер: „Нашата реч застава между разбирането и истината като прашно стъкло или криво огледало. Езикът на Едем е бил като гладко, прозрачно стъкло — бил е осиян от светлината на пълното разбиране. По този начин, Бабел е бил второто Изгнание от рая“. А Исак Слепи, ранен кабалист, е казал — ще цитирам превода на Гершом Шолем — „Човешката реч е свързана с божествената реч и всички езици, небесни и човешки, произхождат от един и същи източник: Божественото име. Практическите кабалисти, магьосниците, са носели титлата
— Машинният език на света — посочва Хиро.
— Това пак ли е аналогия?
— Компютрите говорят на машинен език — обяснява хакерът. — Неговата писменост са единиците и нулите — двоичният код. На най-ниско ниво всички компютри се програмират с поредици от единици и нули. Когато човек програмира на машинен език, той контролира мозъчното стебло на компютъра, корена на неговото съществование. Това е езикът на Едем. Но е много трудно да се работи на машинен език, защото след като известно време поработиш на такова съвсем ниско ниво, просто полудяваш. Така че за програмистите е създаден цял Бабел от компютърни езици: ФОРТРАН, БЕЙСИК, КОБОЛ, ЛИСП, ПАСКАЛ, СИ, ПРОЛОГ, ФОРТ. Ти говориш с компютъра на някой от тези езици, а една програма на име компайлър го превежда на машинен език. Но никога не знаеш какво точно прави компайлърът. Невинаги излиза така, както го искаш ти. Като прашно стъкло или криво огледало. Истински вещите хакери разбират какво става наистина вътре в машината — те прозират през езика, на който работят, и съзират тайното функциониране на двоичния код. Стават Баа̀л Шем, един вид.
— Лагос вярваше, че легендите за езика на Едем са преувеличени версии на истински събития — казва Библиотекарят. — Тези легенди отразяват носталгията по времето, когато хората са говорели на шумерски — език, превъзхождащ всички, появили се впоследствие.
— Шумерският чак толкова добър ли е?
— Съвременните лингвисти не биха могли да се произнесат — отвръща Библиотекарят. — Както вече споменах, за нас е почти невъзможно да го проумеем. Лагос подозираше, че в онези времена думите са въздействали по различен начин. Ако родният език влияе върху физическата структура на развиващия се мозък, то бихме могли да твърдим, че мозъците на шумерите, чийто език е бил коренно различен от всички днешни, са били фундаментално различни от вашите. Лагос беше убеден, че по тази причина шумерският е бил език, идеално подходящ за създаването и разпространението на вируси. Че един вирус, веднъж пуснат в Шумер, се е разпространявал бързо и вирулентно, докато всички не се окажели заразени.
— Може би Енки е знаел и това — заключава Хиро. — Може би нам-шубът на Енки не е бил чак толкова лошо нещо. Може би Бабел е най-хубавото нещо, което някога ни се е случвало.
Майката на Уай Ти работи във Федландия. Паркирала е малката си кола в собственото си номерирано парцелче, за което Федералните й искат около десет процента от заплатата (ако не й харесва, да се вози с такси или да ходи пеша). Тя изкачва няколко нива на ослепително осветената двойна спирала от железобетон, в която повечето помещения — хубавите, по-близо до повърхността — са запазени за други хора, но са празни. Винаги се изкачва по средата на рампата, между редиците от паркирани коли, да не би момчетата от ООКИК да сметнат, че се промъква, разтакава, кръшка, прави се на болна или пуши.
