И така им се пада, осъзнава той сега. Те създадоха това място твърде уязвимо. Мислеха, че най-лошото, което може да ти се случи, е в компютъра ти да попадне вирус и да те принуди да излезеш от мрежата и да презаредиш системата. Може би и да съсипеш малко данни, ако си достатъчно тъп и не си си инсталирал някакво „лекарство“. Ето защо Метавселената е широко отворена и незащитена като летищата отпреди времето на бомбите и детекторите за метал, като началните училища отпреди времето на маниаците с нападателни оръжия. Всеки може да влезе там и да прави каквото си иска. Няма ченгета. Не можеш да се защитаваш, не можеш да преследваш лошите. Много работа ще падне, за да се промени това — фундаментално преустройство на цялата Метавселена на планетарно корпоративно ниво.
Междувременно може би ще има роля за лицата, ориентиращи се в мястото. Няколко хаквания могат значително да променят ситуацията. Хакерът на свободна практика може да свърши сумати нещо, преди гигантските фабрики за софтуер да са си мръднали и пръста, за да се справят с проблема.
Вирусът, прогризал мозъка на Дей5ид, е бил поредица от двоична информация, светнала пред очите му под формата на бит-карта — поредица от бели и черни пиксели: белите са нулите, а черните — единиците. Слагат бит-картата на свитък и дават свитъците на аватари, които сноват из Метавселената в търсене на жертви.
Клинтът, който се опита да зарази Хиро в „Черното слънце“, се измъкна, но заряза свитъка — не беше очаквал, че ще му клъцнат ръчичките — и Хиро го пусна в подземната система от тунели, там, където живеят Гробищните демони. По-късно той накара един демон да отнесе свитъка в работилницата му. А всичко в къщата на Хиро по дефиниция се пази в собствения му компютър. Не му се налага да влиза в глобалната мрежа, за да получи достъп до него.
Не е лесно да работиш с данни, които могат да те убият. Но това си е в реда на нещата. В Реалността хората непрекъснато работят с опасни вещества — с радиоактивни изотопи, с токсични химикали. Трябва само да разполагаш с необходимите инструменти: дистанционни манипулатори, ръкавици, очила, оловно стъкло. А в Плоскоземия, когато ти потрябва инструмент, просто сядаш и си го написваш. Така че Хиро за начало написва няколко прости програми, които му дават възможност да манипулира със съдържанието на свитъка, без изобщо да го поглежда.
Свитъкът, като всяко друго видимо нещо в Метавселената, е компютърна програма. Той съдържа някакъв код, описващ как изглежда, за да знае компютърът ти как да го нарисува, и програми, които управляват разгъването и навиването му. А освен това някъде навътре в себе си съдържа и ресурс, пакет от данни — дигиталната версия на вируса Снежен крах.
След като вирусът е извлечен и изолиран, за Хиро вече е лесно да напише нова програма, която нарича СнягСкан. СнягСкан е „лекарство“. Това ще рече код, който предпазва системата на Хиро — както хардуера, така и, както се изразяваше Лагос, биоуера — от дигиталния вирус Снежен крах. След като Хиро го инсталира в системата си, той постоянно ще сканира идващата отвън информация за данни, съвпадащи със съдържанието на свитъка. Ако забележи подобна информация, ще я блокира.
В Плоскоземия има и още работа за вършене. Хиро го бива по аватарите и затова си написва невидим аватар — само защото в тази нова и опасна Метавселена той може да се окаже полезен. Лесно е да го направиш — лошокачествено, и изненадващо завързано да го направиш качествено. Почти всеки може да ти напише аватар, дето на нищо не прилича, но използването му ще доведе до много проблеми. Някои имоти в Метавселената — включително „Черното слънце“ — изискват да знаят колко е голям аватарът ти, за да преценят дали ще се сблъскаш с друг аватар или с някаква пречка. Ако им дадеш отговор „нула“ — и направиш аватара си безкрайно малък — или ще предизвикаш срив на това място, или ще го накараш да мисли, че нещо никак не е наред. Ще бъдеш невидим, но където и да отидеш в Метавселената, ще оставяш след себе си километрична диря от хаос и разруха. На други места невидимите аватари са незаконни. Ако аватарът ти е прозрачен и не отразява никаква светлина — те най-лесно се пишат — ще бъде разпознат незабавно като незаконен и алармата ще гръмне. Той трябва да бъде написан по такъв начин, че другите да не го виждат, но софтуерът на местата да не разбира, че е невидим.
Има около стотина подобни дребни трикове, които Хиро не би знаел, ако през последните две години не се беше занимавал с програмиране на аватари за хора като Виталий Чернобил. Да напишеш наистина добър невидим аватар, като почнеш от нищото, отнема много време, но за няколко часа той успява да създаде такава чрез рециклиране на части от стари проекти, останали в компютъра му. Така обикновено го правят хакерите.
Докато се занимава с това, се натъква на стара папка с транспортен софтуер. Останала е от първите дни на Метавселената, преди да направят Монорелсата, когато единственият начин на придвижване беше да ходиш пеш или да напишеш програма, симулираща превозно средство.
