— Пичът, дето се е кръстил Брус Ли, тарторът им… Има жилетка с емблемата им на гърба.
— Е, и?
— Ами тя не е избродирана или изрисувана, а е направена от скалпове. Като пачуърк.
— Е, и какво? — обажда се Хиро.
— Носи се мълва, само мълва, пич, че е обиколил корабите на бежанците в търсене на хора с червена и сребриста коса, за да събере нужните му скалпове.
Хиро все още се мъчи да преглътне това, когато Рибешкото око взема неочаквано решение.
— Искам да си поприказвам с тоя образ, Брус Ли — заявява той. — Интересен ми е.
— Защо, по дяволите, искаш да говориш с тоя шибан психопат? — пита Елиът.
— Да — подкрепя го Хиро. — Гледал ли си онази серия на „Шпионско око“? Тоя е пълна откачалка.
Рибешкото око вдига ръце, сякаш за да каже, че отговорът, също като католическата идеология, е непостижим за ума на смъртните.
— Така реших — заявява той.
— Че кой си ти бе, твойта мама? — пита Елиът.
— Президент на шибаната лодка — заявява Рибешкото око. — Издигам кандидатурата си. Други има ли?
— Тцъ — обажда се Вик, за първи път от четирийсет и осем часа.
— Всички, които са „за“, да кажат „да“ — продължава Рибешкото око.
— Да. — Изблик на цветисто красноречие от страна на Вик.
— Печеля — заключава Рибешкото око. — Как да накараме момчетата на Брус Ли да дойдат тук да си поговорим?
— Че за какво сме им? — възразява Елиът. — Нямаме какво да им предложим, освен дупе.
— Да не ми казваш, че тия са педали? — пита Рибешкото око и лицето му се сбръчква.
— Мамка му, пич — възкликва Елиът. — Като ти казах за скалповете, и окото ти не мигна!
— Знаех си, че тия гадости с корабите не ми харесват — споделя Рибешкото око.
— Ако случайно това има значение за тебе, те не са хомосексуалисти в обичайния за нас смисъл — обяснява Елиът. — Хетеро са, но са пирати. Биха го турили на всичко топло и вдлъбнато.
Рибешкото око взема мигновено решение.
— Добре. Вие двамата — Хиро и Елиът. Вие сте китайци. Събличайте се.
— Какво?
— Събличайте се! Аз съм президентът, нали си спомняте? Вик ли искате да ви съблече?
Елиът и Хиро не могат да се сдържат да не погледнат Вик, който просто си седи като пън. В крайно отегчената му поза има нещо, което вдъхва страх.
— Събличайте се веднага, или ще ви убия, ваш’та мама — изкомандва Рибешкото око и слага точката.
Елиът и Хиро, като се клатушкат непохватно на нестабилния под на сала, свалят костюмите си за оцеляване и излизат от тях. После свалят и останалите си дрехи и оголват гладка, гола кожа за първи път от няколко дни насам.
Траулерът се приближава на не повече от шест метра и моторите угасват. Добре са се оборудвали: половин дузина моторници „Зодиак“ с нови извънбордни двигатели, ракета тип „Екзосет“, два радара и картечници петдесети калибър и на носа, и на кърмата — в момента без картечари. Отзад траулерът влачи две моторници като канута и на всяка от тях също има тежка картечница. Има и десетметрова моторна яхта, която ги следва на собствен ход.
В пиратската банда на Брус Ли има около дузина души, строени в момента на парапета на траулера — хилят се, подсвиркват, вият като вълци и развяват във въздуха опаковани презервативи.
— Не се тревожете, пичове, няма да ги оставя да ви наебат — ухилва се Рибешкото око.
— А какво ще правиш? — пита Елиът. — Папска енциклика ли ще им дадеш?
— Убеден съм, че ще се вслушат в гласа на разума — казва Рибешкото око.
— Тия не се страхуват от Мафията, ако това си намислил — обезкуражава го Елиът.
— Само защото не ни познават достатъчно.
Най-сетне водачът излиза — самият Брус Ли: около четирийсетгодишен мъж в жилетка от кевлар, а над нея — бронежилетка, запасан през рамо патрондаш, самурайски меч — Хиро много би искал да го предизвика — нунджако и емблемата му, мозайката от човешки скалпове.
Той им се ухилва любезно, оглежда Хиро и Елиът, прави крайно неприличен, мушкащ жест с палци нагоре, а после пуска един тегел по кораба и удря длани с веселата си дружина. Чат-пат избира напосоки някой пират и му посочва презерватива. Пиратът го поднася към устните си и го надува като хлъзгав оребрен балон. После Брус Ли го оглежда, за да е сигурен, че не е пробит. Очевидно на този кораб пипа здрава ръка.
Хиро не може да отлепи поглед от скалповете на гърба на Брус Ли. Пиратите забелязват интереса му и започват да гримасничат и да му сочат скалповете. Кимат и го зяпат с опулени, подигравателни очи. Цветовете изглеждат твърде еднакви — няма промяна в червеното на различните парчета. Хиро заключава, че Брус Ли, въпреки репутацията си, сигурно е излязъл и е събрал скалпове в какви ли не цветове, изрусил ги е и ги е боядисал. Ега ти пъзльото.
Най-сетне Брус Ли отново застава в средата на кораба и отново им се ухилва до уши. Усмивката му е страхотна, ослепителна, и той го знае. Може би заради еднокаратовите диаманти, залепени на предните му зъби.
— Лодка трепач — отбелязва той. — К’о ша каеш да са менкаме? Ха-ха-ха.
Всички на сала без Вик пускат мимолетни усмивки.
— Накъде бе? Към Кий Уест? Ха-ха-ха.
Брус Ли оглежда Хиро и Елиът, завърта показалец, за да покаже, че трябва да се обърнат и да покажат работните си отвърстия. Стават.
