Снежен крах полностью

— Quanto — пита Брус Ли и всички пирати надават рев, а най-паче Брус Ли. Хиро усеща как сфинктерът му се свива до размера на пора.

— Пита колко струваме — обажда се Елиът. — Шегичка, нали разбирате, защото те знаят, че могат да дойдат тук и да ни натаковат в гъза безплатно.

— Много смешно! — възкликва Рибешкото око. Докато на Хиро и на Елиът буквално им се смръзват гъзовете, той, копелето му недно, продължава да се гуши под покривалото.

— Пунпеда? — Брус Ли посочва едно от торпедата на палубата. — Бъгове? Мотороли?

— Пунпедо е торпедо „Харпун“. Много е скъпо — обяснява Елиът. — Бъг значи микрочип. Моторола е марка, като Форд и Шевролет. Брус Ли се занимава с електроника — нали се сещаш, типичен азиатски пират.

— Ще ни даде торпедо „Харпун“ за вас?! — смаян е Рибешкото око.

— Не бе, тъпоглавецо, това е сарказъм! — сопва се Елиът.

— Кажи му, че искаме лодка с извънбордов мотор — казва Рибешкото око.

— Искаме „зод“ с кикер, пълен — казва Елиът.

Изведнъж Брус Ли става напълно сериозен и се замисля наистина над предложението.

— Инспекция? Мярка и драйфус.

— Ще си помисли дали първо да не дойдат да проверят стоката — превежда Елиът. — Искат да проверят доколко сме тесни и дали можем да потискаме рефлекса за повръщане. Всички тези термини са от индустрията на бардаците на Сала.

— Пиш’вете ми се стру’ат дванайски, хахаха.

— Ние — „пичовете“ — му изглеждаме така, като че дупките на задниците ни са дванайсети размер — обяснява Елиът. — Т.е., че сме разтегнати от гъзене и не ставаме за нищо.

Рибешкото око се намесва сам:

— Не, не! Абсолютно малокалибрени са!

Цялата палуба пирати започва да хихика възбудено.

— Не думай бе — възкликва Брус Ли.

— Тия пиш’ве — сочи ги Рибешкото око — са още девствени там!

Цялата палуба избухва в непристоен, писклив смях. Един от пиратите се покатерва на парапета и заема стойка, завърта юмрук във въздуха и се провиква: „Ба ка на зу ма лей га но ма ла ария ма на по но а аб зу…“ Всички останали са спрели да се смеят, добили са сериозен вид и се присъединяват към него — всеки бълва свой личен поток от срички и разтрисат въздуха с мощен, дрезгав вой.

Салът се раздвижва и стъпалата на Хиро се подхлъзват. Той вижда как Елиът се строполява до него.

Поглежда кораба на Брус Ли и трепва неволно — съзира тъмна вълна, преливаща през парапета и помитаща редицата от пирати. Започва от кърмата и продължава нататък. Но това е някаква оптическа илюзия. Всъщност изобщо не е вълна. Изведнъж се оказват на петнайсет метра от траулера, не на шест. Щом смехът на парапета секва, Хиро чува нов звук: ниско бръмчене откъм Рибешкото око и от атмосферата наоколо. Разкъсващо съскане, също като звука точно преди да удари гръм, като звука от раздрани чаршафи.

Той поглежда траулера и вижда, че тъмният вълноподобен феномен е вълна от кръв, сякаш някой мие палубата с гигантска срязана аорта. Но тя не идва отвън. Тя е изригнала от телата на пиратите, един по един — от кърмата към носа. Палубата на кораба сега е напълно тиха и неподвижна, без да броим кръвта и пихтията от вътрешни органи, която се стича по ръждясалата стомана и меко цопва във водата.

Рибешкото око е застанал на колене и е раздрал покривалото и одеялото, които го завиваха досега. В едната си ръка държи дълъг уред с диаметър пет сантиметра. Той е източникът на бръмченето. Представлява кръгъл наръч от успоредни тръби, дебели колкото молив и дълги около половин метър, като миниатюризирана картечница „Гатлинг“. Толкова бързо се върти, че не можеш да различиш отделните тръбички. Докато е в действие, изглежда призрачно и прозрачно заради ускорението: блещукащ прозрачен облак, стърчащ от ръката на Рибешкото око. Уредът е прикрепен към дебел колкото китката на ръката наръч от черни тръби и кабели, които се вият надолу към голям куфар. Куфарът лежи отворен на дъното на сала. В него е вграден цветен монитор с графики, даващи информация за състоянието на оръжейната система: колко боеприпаси остават, статуса на различните подсистеми. Хиро му хвърля един кратък поглед точно преди всички боеприпаси на борда на кораба на Брус Ли да започнат да експлодират един през друг.

— Казах ти, че ще се вслушат в гласа на Разума — казва Рибешкото око и изключва въртящата се пушка. Сега Хиро вижда табелата, прикрепена на контролното табло.

— Така ни срита, че замалко да стигнем в Китай — със задоволство отбелязва Рибешкото око.

— Ти ли го направи? Какво стана току-що? — пита Елиът.

— Аз. С „Разума“. Виж, той стреля с едни миниатюрни метални иглички. Те наистина летят бързо — с повече енергия от обикновен куршум. От обеднен уран са.

Въртящите се дула са забавили ход почти до спиране. Изглеждат 20–25 на брой.