След като пристигат в една определена част на града, шоуто с преследването на Ти-Боун и Гарвана се превръща във въпрос на връзка с линейките. На всеки две пресечки са се струпали ченгета и „Бърза помощ“, бляскат лампи, радиопредаватели кашлят. На тях им остава само да вървят от едното сборище към следващото.
При първото на тротоара е проснат мъртъв Крип. Двуметрово кърваво петно се разтича по платното под тялото му по диагонал и се влива в една шахта. Медицинският персонал се е скупчил около него, пуши, пие кафе от картонени чашки и чака „Твърдата ръка на закона“ да приключи с измерването и снимането, за да откарат трупа в моргата. Няма системи, няма въргалящи се наоколо медицински боклуци, няма отворени лекарски чанти — дори не са се и опитали да го спасят.
Продължават и завиват зад два ъгъла към следващото съзвездие от проблясващи лампи. Тук шофьорите на линейката гипсират на крака на едно МетаЧенге.
— Прегазен от мотоциклет — установява Скръц-Скръц и поклаща глава с традиционното презрение на „Твърдата ръка на закона“ към жалките си малки братчета, МетаЧенгетата.
Най-сетне той включва радиопредавателя към таблото, за да могат всички да чуват.
Сега дирята на мотоциклетиста е студена и май повечето местни ченгета се занимават с последиците. Но една гражданка току-що се е обадила с оплакване, че някакъв мъж с мотоциклет и още неколцина съсипват хмеловите насаждения в квартала й.
— На три преки оттук — казва Скръц-Скръц на шофьора.
— Хмел ли? — чуди се Хиро.
— Познавам мястото. Местната микропивоварна — отвръща Скръц-Скръц. — Сами си отглеждат хмела. Подписали са договор с някакви градски градинари. Китайски селяни, които им вършат черната работа.
Когато пристигат — първите представители на властта на сцената — става очевидно защо Гарванът се е оставил да го преследват из хмелови насаждения: те са страхотно прикритие. Хмелът е тежко, цъфтящо увивно растение, което расте на решетки, прикачени на дълги бамбукови пръти. Решетките са високи по два метра и половина — нищичко не се вижда.
Всички слизат от колата.
— Ти-Боун? — провиква се Скръц-Скръц.
Чуват как навътре в нивата някой крещи на английски.
— Тука!
Но той не отговаря на Скръц-Скръц.
Навлизат в нивата. Внимателно. Обгръща ги мирис, смолист мирис, приличен на този на марихуаната, острият мирис, който лъха от скъпа бира. Скръц-Скръц посочва на Хиро да го следва.
При по-различна ситуация Хиро би се подчинил. Той е наполовина японец и при определени обстоятелства има пълно уважение на властта.
Но тези обстоятелства не са от тях. Ако Гарвана припари до Хиро, Хиро ще си поприказва с него със своята катана. А ако работата опре дотам, Хиро не иска Скръц-Скръц да е наблизо, защото току-виж изгубил някой крайник при обратния замах.
— Йо, Ти-Боун! — крясва Скръц-Скръц. — Ние сме, „Твърдата ръка на закона“ — и сме ядосани! Разкарай се от тука, пич. Хайде да си ходим!
Ти-Боун, или поне Хиро смята, че е Ти-Боун, отговаря само с кратък пистолетен изстрел. Проблясъкът от дулото осветява хмела като прожектор. Хиро привежда рамо към земята и се заравя за секунди в меката пръст и листака.
— Майната му! — изругава Ти-Боун. Разочарована майна, но майна, обагрена от тежък полутон на съкрушителна неудовлетвореност и нито грам страх.
Хиро заема консервативна приклекнала позиция и се оглежда. Скръц-Скръц и останалите от „Твърдата ръка“ не се виждат никакви.
Хиро си пробива път през решетка към един ред по-близо до екшъна.
Другият от „Твърдата ръка на закона“ — шофьорът — е застанал на същия ред, на около десет метра от Хиро и с гръб към него. Той поглежда към Хиро през рамо, после поглежда и в обратна посока и вижда още някого — Хиро не вижда кого, защото мъжът го затулва.
— Ебаси — възкликва мъжът.
После подскача като стреснат и нещо става с гърба на якето му.
— Кой е? — пита Хиро.
Онзи не отговаря нищо. Опитва се да се обърне, но нещо му пречи. Нещо разклаща растенията около него.
Мъжът трепва, олюлява се от крак на крак.
— Трябва да се измъкна — казва той на глас, без да се обръща към никого конкретно. После хуква в тръс далеч от Хиро. Другият вече го няма. Мъжът тича със странно изпънат, вдървен гръб и ръце по шевовете. Яркозеленото му яке не виси както трябва.
Хиро се втурва подире му. Мъжът тича към края на реда, където се виждат уличните светлини.
Мъжът изскача от нивата две секунди преди него и когато Хиро стига до края, той вече е посред шосето, осветен предимно от мигащата синя светлина на гигантски видеоекран горе. Постоянно се обръща със странни, ситни, тропащи крачки и постоянно губи равновесие. И повтаря „Аааа“, „Аааа“ с нисък, спокоен глас, гъргорещ така, сякаш той има остра нужда да си прочисти гърлото.
