Щом мъжът се обръща, Хиро забелязва, че е нанизан на близо триметрово бамбуково копие. Половината стърчи от гърдите му, другата половина — от гърба му. Задната част е потъмняла от кръв и черни буци изпражнения, предната е жълто-зелена и чиста. Мъжът вижда само предната половина и ръцете му играят нагоре-надолу по нея в опит да повярва на онова, което виждат очите му. После задната половина се фрасва в една паркирана кола и пръсва тясно ветрило от мръсотия върху лъснатия капак на багажника. Алармата на колата се задейства. Мъжът чува звуците и се обръща да види какво става.
Хиро го вижда за последен път да тича по средата на пулсиращата неонова улица към центъра на Китайския квартал, виейки ужасна песен на пресекулки в рязък дисонанс с блеенето на автомобилната аларма. Дори и в този миг Хиро усеща, че нещо в света се е раздрало и той виси над бездната, втренчен в мястото, където не иска да попада. Загубен сред биомасата.
Хиро вади своята катана.
— Скръц-Скръц! — провиква се той. — Той мята копия! И е голям майстор! Удариха шофьора ти!
— Ясно! — провиква се Скръц-Скръц.
Хиро се връща на най-близкия ред. Чува някакъв шум отдясно и си проправя път с катаната нататък. В момента никак не е приятно да си тук, но е по-безопасно, отколкото да стърчиш на улицата под вулканичната светлина на видеоекрана.
В реда е застанал един мъж. Хиро го разпознава по странната форма на главата, която се разширява и най-накрая достига раменете. Държи в ръка току-що отсечен бамбуков прът, изтръгнат от решетката.
Гарвана погалва единия му край с другата ръка и една треска пада. Нещо блещука в тази ръка, очевидно острие на нож. Току-що е отсякъл края на пръта под остър ъгъл, за да го превърне в копие.
Мята го плавно. Движението е спокойно и красиво. Копието изчезва, защото лети право към Хиро.
Хиро няма време да заеме необходимата стойка, но няма значение — вече я е заел. Когато катаната е в ръцете му, той я заема автоматично — иначе се страхува, че може да загуби равновесие и нехайно да си отсече някой крайник. Стъпалата — успоредни и насочени право напред, десния крак пред левия, катаната — на нивото на слабините, като продължение на фалоса. Хиро вдига острието, перва копието и го откланя точно колкото трябва. То полита в бавно странично въртене, острието му пропуска Хиро на косъм и копието се заплита в едно растение отдясно. Задният край замахва, закача се отдясно, разкъсва няколко растения и спира. Тежък е и се движи много бързо.
Гарвана е изчезнал.
Бележка наум: Независимо дали Гарвана е имал намерение да нападне сам-самичък цяла тайфа Крипс и твърди ръце на закона, той хич не си е направил труда да си вземе пищов.
Нов залп от изстрели проехтява няколко реда по-нататък.
Хиро стои от доста дълго време тук и обмисля току-що станалото. Врязва се в следващия хмелов ред и се насочва към проблясъка от дулото с крясък:
— Не стреляй насам, Ти-Боун, на твоя страна съм, пич!
— Някакво копеле ми заби пръчка в гърдите, пич! — оплаква се Ти-Боун.
Когато си с броня, ударът от копие вече не е кой знае какво.
— Май най-добре да го зарежеш — съветва го Хиро. Налага му се да си проправя път през много редове, за да стигне до Ти-Боун, но докато той говори, Хиро може да го намери.
— Аз съм Крип. Ние нищо не забравяме — казва Ти-Боун. — Това ти ли си?
— Не — отговаря Хиро. — Още не съм стигнал при теб.
Съвсем кратък изстрел, рязко пресечен. Изведнъж вече никой не говори. Хиро си проправя път до следващия ред и едва не настъпва дланта на Ти-Боун, отрязана от китката. Пръстът й все още стиска спусъка на пистолета.
Остатъкът от Ти-Боун се намира два реда по-нататък. Хиро се спира и се вглежда през хмела.
Гарвана е един от най-огромните мъже, които Хиро е виждал извън професионалните спортни арени. Ти-Боун отстъпва от него надолу по реда. Гарвана, с широки, уверени крачки, настига Ти-Боун и мушва ръка в тялото му. На Хиро не му трябва да види ножа, за да знае, че е там.
Ти-Боун като че ще се отърве само със зашита ръка и малко рехабилитация, защото не можеш да намушкаш по този начин някого до смърт, не и ако е с броня.
Ти-Боун изпищява.
Той се мята на ръката на Гарвана. Ножът е пробил бронетъканта и сега Гарвана се опитва да изкорми Ти-Боун също като Лагос. Но ножът му — какъвто и да е той, по дяволите — не може така да пробие тъканта. Достатъчно остър е, за да проникне — което би трябвало да е невъзможно — но недостатъчно, за да разцепи плътта.
Гарвана го изважда, пада на коляно и замахва с ножа в дълга елипса между бедрата на Ти-Боун. После прескача рухващото тяло и побягва.
Хиро има усещането, че Ти-Боун е мъртвец и затова погва Гарвана. Намерението му е не да го настигне, а по-скоро да поддържа съвсем ясна картина на това къде се намира едрият мъж.
Трябва да си пробие път през много редове. Бързо губи Гарвана от поглед. Решава да побегне, колкото му крака държат, в обратна посока.
И тогава чува плътния, разпъващ дробовете тътен на мотоциклетен мотор. Хуква към най-близкия изход към улицата с надеждата да успее да го мерне.
