Снежен крах полностью

Каквото и да е това, то е сложна, високотехнологична разработка. В горната част на куфарчето има няколко реда малки тръбички с червени запушалки, каквито Хиро видя в склада. Пет реда, по около двайсет тръбички на ред.

Долната част представлява миниатюризиран старомоден компютърен терминал, състоящ се най-вече от клавиатура. Има малък монитор с течни кристали, побиращ вероятно до пет реда текст. Към куфара с кабел, дълъг около метър, е прикрепено нещо като писалка. Може би светлинна писалка или скенер за баркод. Над клавиатурата има обектив, поставен под такъв ъгъл, че да е насочен към пишещия на клавиатурата. Има и други приспособления, чието предназначение не е толкова очевидно: процеп, който може да служи за въвеждане на кредитни или лични карти и цилиндрично гнездо, голямо колкото тръбичките.

Това е реконструкцията на Хиро на едновремешния вид на предмета. При огледа всичко вече е разтопено. Съдейки по рисунъка на петната от дим от вътрешната страна на куфарчето — които изтичат навън през процепа между горната и долната част — източникът на пламъка е бил вътре, а не вън.

Скръц-Скръц се пресяга, изважда една от тръбичките от прикрепящата я скоба и я протяга към ярките светлини на Китайския квартал. Навремето е била прозрачна, но сега е измърсена от горещината и дима. От разстояние прилича на най-обикновена стъкленичка, но щом се приближава, за да я огледа по-отблизо, Хиро забелязва поне половин дузина мънички отделенийца вътре, всичките свързани помежду си с капилярни тръбички. Единият й край е запушен с пластмасова червена запушалка. В запушалката има черно правоъгълно прозорче и когато Скръц-Скръц я завърта, Хиро забелязва вътре тъмночервеното сияние на неактивиран монитор със светодиод, все едно гледаш екрана на изключен калкулатор. Под него се вижда малка перфорация. Не просто пробита дупка — на повърхността е широка, после рязко се стеснява до почти невидимо иглено отвърстийце, като тръбата на тромпет.

Всички отделения вътре в стъкленичката са частично запълнени с течности. Някои са прозрачни, други — кафяво-черни. Кафявите сигурно са някаква органика, сега превърната от горещината в бульон. Прозрачните може да са какво ли не.

— Излязъл да пийне едно в някой бар — мърмори Скръц-Скръц. — Ама че задник.

— Кой?

— Ти-Боун. Разбираш ли, Ти-боун беше нещо като регистрирания собственик на това чудо. На куфарчето. И веднага щом се е отдалечил на три метра от него — фшшшт! — то се е самоунищожило.

— Защо?

Скръц-Скръц поглежда Хиро, като да е малоумен.

— Е, не че работя за Централното разузнаване или нещо такова. Но бих предположил, че който и да произвежда този наркотик — наричат го Предстартово броене, или Червената шапчица, или Снежен крах — наистина разбира от тайните на занаята. Така че ако пласьорът зареже куфарчето или пък го загуби, или пък се опита да прехвърли собствеността на някого — фшшшшт.

— Мислиш ли, че Крипс ще хванат Гарвана?

— Не и в китайския квартал. Мамка му — изругава Скръц-Скръц и отново се ядосва в ретроспектива. — Не му вярвам на тоя. Можех да го убия.

— Кого, Гарвана?

— Не, оня Крип. Дето преследваше Гарвана. Късмет извади, че Гарвана го докопа пръв, а не аз.

— Ти Крипа ли гонеше?

— Да, Крипа гонех. Ти какво, да не си помисли, че се опитвам да заловя Гарвана?

— Ами нещо такова. Тъй де, нали той е лошият?

— Определено. И затова щях да го преследвам, ако бях ченге и работата ми беше да хващам лошите. Но аз съм от „Твърдата ръка на закона“ и работата ми е да налагам ред. Така че правя каквото мога — както и всеки друг от нашата организация в този град — за да закрилям Гарвана. И ако имаш някакви идеи да тръгнеш сам да го търсиш и да му отмъстиш за онзи, твоя колега, дето той го очисти, зарежи тая работа.

— Очистил го? Какъв колега? — намесва се Уай Ти. Тя не е видяла какво се е случило с Лагос.

Тази идея покрусява Хиро.

— Затова ли всеки ми разправя да не се ебавам с Гарвана? Страхували са се, че ще го нападна?

Скръц-Скръц поглежда мечовете.

— Разполагаш със средствата.

— Защо Гарвана е под закрила?

Скръц-Скръц се усмихва, сякаш току-що е прекосил границата с царството на бъзика.

— Той е Суверен.

— Тогава му обявете война.

— Кофти идея е да обявиш война на ядрена сила.

— Ъ?!

— Божичко — възкликва Скръц-Скръц, клатейки глава, — ако си имах представа колко малко знаеш за тия гадории, изобщо нямаше да те пусна в колата. Мислех си, че си някой сериозен тип от ЦРК, изпълняващ мокри поръчки. Да не искаш да ми кажеш, че наистина не си знаел за Гарвана?

— Тъкмо това ти обяснявам.