— Добре. Ще ти го кажа, за да не тръгнеш да ни създаваш пак бели. Гарвана сглобява торпедна бойна глава, която е свил от стара съветска атомна подводница. Било е торпедо, разработено, за да унищожава бойна група самолетоносачи с един изстрел. Ядрено торпедо. Сещаш ли се за онзи смешния кош, прикрепен към „Харлито“ му? Е, ами това е водородна бомба, пич. Готова за стрелба. Спусъкът е прикрепен към електроди, вкарани в мозъка му. Ако Гарвана умре, бомбата ще гръмне. Така че когато Гарвана дойде в града, ние правим, каквото ни е по силите, за да се чувства човекът добре дошъл.
Хиро е зяпнал. Налага се Уай Ти да говори вместо него.
— Добре — казва тя. — От името на моя партньор и от мое име заявявам, че няма да го закачаме.
Уай Ти си мисли, че ще прекара целия следобед като лайно на отбивката. По автострадата „Харбър“, която я откарва от Центъра до Комптън, движението винаги е оживено, но страничните отклонения по пътя към този квартал се използват толкова рядко, че дупките по тях са обрасли с трънаци. А тя определено не смята да стигне до Комптън на собствен ход. Иска да се закачи за нещо голямо и бързо.
Не може да използва стандартния трик да поръча пица до местоназначението и после да се лепне за разносвача, когато той профучи покрай нея, защото нито една от веригите за пици не извършва доставки в този квартал. Затова се налага да виси на отбивката и да чака с часове за кола. Лайно на отбивката.
Тя изобщо не иска да достави тази пратка. Но началникът й адски настоява да е точно тя. Ама адски. Сумата, която й предложи за това, е толкова голяма, че е чак тъпо. Пакетът сигурно е пълен с някоя яка нова дрога.
Но това дотук не е чак толкова шантаво, колкото онова, което ще последва. Тя се е запътила по автострадата „Харбър“ към желаната отбивка, закачена за голям камион, пътуващ на юг. На четиристотин метра от отклонението я задминава нашарен от куршуми черен „Олдсмобил“ и дава мигач за завой надясно.
Докато слиза по отклонението подир тази префърцунена лимузина, тя оглежда шофьора в огледалото за задно виждане. Това е самият началник — онзи, който й плаща направо идиотска сума пари, за да свърши тя тази работа.
Сега повече я е страх от него, отколкото от Комптън. Този сигурно е психопат. Сигурно се е влюбил в нея. Всичко това е извратен психарски любовен заговор.
Ала вече е малко късничко. Тя остава с него и търси изход от тази горяща, разлагаща се махала.
Приближават се до голяма и гадна на вид мафиотска барикада. Той надува газта, устремен към смъртта. Тя вижда пред тях франчайза, където трябва да достави пратката. В последната секунда той завива рязко встрани и спира със скърцане.
Страшно й помогна. Тя се откача тъкмо когато той й дава този последен енергиен тласък и преминава през контролно-пропускателния пункт с безопасна, разумна скорост. Стражите продължават да държат пушките си насочени към небето и когато ги подминава, завъртат глави да огледат дупето й.
Комптънския франчайз „Нова Сицилия“ е страхотия. Събор на „Младата Мафия“. Тия младежи са още по-тъпи и от ония от Всемормонския бърбклав Десерет. Момчетата са със скучни черни костюми. Момичетата — покрити с кора от безсмислена женственост. Момичетата дори не могат да членуват в „Млада Мафия“, те членуват в Помощния момичешки отряд и сервират макарони в сребърни чинии. „Момичета“ е прекалено префинена дума за тия организми — издига ги твърде високо на еволюционната стълбица. Те дори и мацета не са.
Тя върви твърде бързо, затова обръща дъската странично, пуска набивките, навежда се и спира, вдигайки вълна от прах и чакъл, която напрашава лъскавите обувки на неколцина от „Младата мафия“. Те се въртят отпред, гризкат финички итало-мезенца и си играят на възрастни. Прахта се сляга върху белите дантелени чорапи на младомафиотските протомацета. Тя пада от скейтборда и в последния момент успява да запази равновесие. Настъпва с крак ръба на дъската, тя отскача на метър във въздуха с бързо въртене по дългата си ос и се шмугва под мишницата й. Уай Ти я притиска силно. Спиците на умните колела се прибират до една и сега са големи почти колкото главините. Тя залепва „МагнаПун“-а в удобно гнездо от долната страна на дъската, така че цялото й оборудване е в един удобен пакет.
— Уай Ти — представя се тя. — Млада, бърза и от женски пол. Къде е Енцо, мамка му?
Момчетата решават да се държат „зряло“ с нея. Мъжете на тази възраст се занимават предимно с опъване на ластиците на гащите си и пиене до коматозно състояние. Но когато наблизо има жена, се правят на „зрели“. Да си умреш от смях. Единият пристъпя леко напред и застава между Уай Ти и най-близкото протомаце.
— Добре дошли в Нова Сицилия — поздравява той. — Мога ли да ви бъда полезен с нещо?
Уай Ти въздъхва тежко. Тя е напълно независимо бизнеслице, а тези хора се опитват да я приравнят към себе си.
— Пратка за някой си Енцо? Нямам търпение да се разкарам от тоя квартал, нали разбирате.
— Сега кварталът е приличен — казва онзи МлаМаф. — Трябва да поостанете с нас няколко минути. Може пък и да се понаучите на обноски.
