— Нали знаеш, инфлация. И пак е на далавера. По дяволите, тая твоя дъска сигурно струва хиляда гипъра.
— Те не се купуват с долари — изпъчва рамене Уай Ти. — Виж, имам само един и половина квадрилиона долара. — Тя вади пачката от джоба си. Типът се разсмива, поклаща глава и се провиква към колегите си в склада:
— Пичове, тук едно маце иска да плати с мийсове!
— По-добре ги разкарай бързо, сладурче — обажда се един по-рязък и по-гаден глас — или си купи с тях ръчна количка.
Този тип е дори още по-стар и плешив — по слепоочията му се вият къдри и има шкембе. Застанал е върху товарния док.
— Ако не ги щете, така си кажете — сопва им се Уай Ти. Всички тези дрънканици нямат нищо общо с бизнеса.
— Тук мацки не ни идват много често — казва тлъстия плешив дъртак. Уай Ти знае, че това трябва да е самият БКУО. — Така че ще ти отпуснем намаление за храброст. Я се обърни.
— Да те еба — тросва се Уай Ти. Точно на този няма да му се обръща.
Всички наоколо се разсмиват.
— Добре де, давай — насърчава я БКУО.
Хърбавият дългуч се качва отново на дока, сваля долу едно алуминиево куфарче, поставя го върху стоманен варел по средата на пътя, така че да се пада горе-долу на височината на кръста й.
— Първо парите — казва той.
Тя му подава балата. Той я оглежда, ухилва се самодоволно и я запраща вътре в склада с отривист бекхенд. Ония вътре пак избухват в смях.
Типът отваря куфарчето и малката компютърна клавиатура се показва. Пъха личната си карта в процепа и въвежда нещо.
После изважда една тръбичка от горната част на куфарчето и я поставя в гнездото в долната част. Машината я всмуква, прави нещо и я изплюва.
Той подава тръбичката на Уай Ти. Червените цифри отгоре започват да броят от десет надолу.
— Когато стигне до „едно“, поднеси я към носа си и вдишвай — наставлява я типът.
Тя вече отстъпва назад.
— Проблем ли имаш, момиченце? — пита той.
— Още не — отвръща тя. После запокитва с все сила тръбичката във въздуха.
Изневиделица се разнася пърпорене на перки. „Вихърът жетвар“ прелита над тях. Всички мигом се свиват — изненадата огъва коленете им. Тръбичката пада обратно на земята.
— Кучка смотана! — изругава кльощавият.
— Много изпипан план — обажда се БКУО — но нещо не загрявам що така едно хубаво и умно момиче като тебе се е навило да участва в самоубийствена мисия?
Слънцето се показва. Всъщност, около половин дузина слънца навсякъде около тях във въздуха — сенки няма. Лицата на кльощавия и на БКУО под това ослепително сияние изглеждат плоски и размазани. Уай Ти е единствената, която изобщо вижда нещичко, защото очилата за нощно виждане я предпазват. Мъжете треперят и клюмват под ярките лъчи.
Уай Ти се обръща и поглежда назад. Едно от миниатюрните слънца е увиснало над лабиринта от контейнери, осветява всичките му пролуки, заслепява въоръжените стражи. Сцената проблясва — ослепително сияние и пълен мрак се сменят, докато електрониката на очилата й се мъчи да вземе решение. Но сред целия този визуален хаос един образ се запечатва незаличимо в ретината й: въоръжените мъже са покосени като дървета от ураган. Само за миг редица от тъмни ъгловати силуети се очертава над лабиринта, надига се като кибернетично цунами. Плъхове.
Избягват лабиринта от контейнери — прескачат го в дълги плоски параболи. Пътьом някои са се врязали право в телата на въоръжените мъже като защитници от Националната футболна лига, заораващи на скорост през смотаняците-фотографи, струпали се на страничната линия. Щом кацат на пътя пред лабиринта, в миг се надига прах, из който бели искри танцуват като обезумели. Докато се случва всичко това, Уай Ти не чува нищо. Усеща как един Плъх се врязва в тялото на хърбавия дългуч, чува как ребрата му изпращяват като смачкан целофан. Вътре в склада вече е настанал ад, но погледът й се опитва да проследи действието. Вижда как още Плъхове — инверсионни следи от искри и прах — кацат за миг на пътя и излитат над следващата бариера.
Изминали са три секунди, откакто тя е запокитила тръбичката във въздуха. Обръща се, за да погледне вътре в склада. Но на покрива му е застанал някой, който привлича за миг погледа й. Пак снайперист, излиза иззад климатика. Тъкмо започва да свиква със светлината и вдига пушката. Уай Ти трепва, когато червеният лазерен лъч излита от дулото и удря в очите й веднъж, два пъти, докато той се прицелва в челото й. Зад него приижда „Вихърът Жетвар“ — перките му образуват диск под бляскавото сияние. Дискът, който се смалява до тясна елипса, а после в непрекъсната сребърна черта. После прелита покрай снайпериста.
Хеликоптерът прави остър завой, търси още плячка. Нещо пада от него в безсилна траектория — тя решава, че е пуснал бомба. Но това е главата на снайпериста, която се върти безспир и изхвърля в сиянието тънка розова спирала. Перките на малкия хеликоптер явно са го ударили в тила. Част от Уай Ти безстрастно наблюдава как главата подскача и се върти в прахта, а останалата й част крещи, та се къса.
