— Как е навънка с токсините?
— Зарязан азбест от корабостроителната индустрия. Корабни противозамърсяващи бои, пълни с тежки метали. За много неща са използвани и токсични химикали.
— Чудничко.
— Усещам, че не ти се иска. Но ако можем да вземем проба от Снежния крах от това място за дрогиране, ще си спестим останалата част от мисията.
— Е, щом казваш — казва Уай Ти и грабва маската — голяма маска от гума и брезент, покриваща цялата й глава и шия. Отначало тежи и е неудобно, но онзи, който я е измислил, я е измислил добре — цялата тежест се разпределя точно където трябва. Освен това надява и чифт тежки ръкавици. Прекалено са големи. Все едно хората от фабриката за ръкавици не са и сънували, че някоя истинска жена може да носи ръкавици.
Тя се повлича по съставената от стъкло и азбест почва на Зоната с надеждата, че Нг няма да затръшне вратата, да потегли и да я зареже там.
Всъщност й се иска той да го направи. Ама че готино приключение ще излезе.
Както и да е, тя навлиза в средата на „мястото за дрогиране“. Не е твърде изненадана, когато забелязва малко гнезденце от захвърлени подкожни игли. И празни стъкленички. Взема две от тях и прочита етикетите.
— Какво намери? — пита я Нг, когато тя се качва обратно във фургона и маха маската.
— Игли. Най-вече „Хипонаркс“. Но има и една-две Ултраламинарни и няколко „Москито 25“.
— Какво означава всичко това?
— „Хипонаркс“ можеш да си ги купиш в „Купи и отлети“ — хората им викат ръждиви пирони. Те са евтини и тъпи. По общо мнение, иглите на бедните чернокожи диабетици и на дрогите. Ултраламичарните и Москито са гъзарски — купуват се от луксозните бърбклави, с тях не боли толкова, като се бодеш и имат по-добър дизайн. Нали се сещаш — ергономични бутала, финяшки цветодизайн.
— И какъв наркотик са си били?
— „Самговиж“ — отвръща Уай Ти и му подава една от стъкленичките.
И тогава се досеща, че той не може да се обърне и да погледне.
— Къде да я сложа така, че да можеш да я виждаш? — пита тя.
Нг изпява песничка. Една ръка-робот се разгъва от тавана, грабва отривисто стъкленичката от ръката й, завърта я и я наглася пред вградената в таблото видеокамера.
На отпечатания на машина етикет, залепен на стъкленичката, пише просто „Тестостерон“.
— Ха-ха, фалшива тревога — възкликва Нг. Фургонът изведнъж се втурва напред и нахлува навътре в Жертваната зона.
— Ще ми кажеш ли какво става? — пита Уай Ти. — Щото всъщност аз върша работата в нашия екип.
— Клетъчните стени — обяснява Нг. — Детекторът усеща всички химикали, проникващи през клетъчните стени — и естествено, попаднахме на източник на тестостерон. За заблуда на противника. Колко забавно. Разбираш ли, нашите биохимици живеят затворено и не са очаквали, че има толкова извратени хора, та чак да използват хормони като дрога. Шантава работа.
Уай Ти се усмихва на себе си. На нея много й харесва идеята да живее в свят, където някой като Нг може да нарече някого смахнат. — Ти какво търсиш?
— Снежен крах — отвръща Нг. — А вместо това открихме Пръстена на седемнайсетте.
— Снежен крах е наркотикът в малките тръбички — обяснява Уай Ти. — Знам го. Но какво е Пръстенът на седемнайсетте? Някоя от новите шашави рокбанди, които хлапетата слушат сега?
— Снежен крах прониква през стените на мозъчните клетки в ядрото, където се пази ДНК. И затова за целите на тази мисия разработихме детектор, даващ ни възможността да улавяме във въздуха химически съединения, способни да проникват през клетъчните стени. Но не се сетихме за купищата празни стъкленички от тестостерон, разхвърляни навсякъде тук. Всички стероиди — изкуствени хормони — имат една и съща основна структура: пръстен от седемнайсет атома, действащ като вълшебен ключ, който им позволява да проникват през клетъчните стени. Ето защо стероидите имат такова мощно въздействие, когато се развихрят из човешкото тяло. Те могат да навлязат дълбоко навътре в клетката, вътре в ядрото и да променят самия начин, по който тя функционира.
Да обобщим: от детектора няма никаква полза. Потайният подход не върши работа. И затова се връщаме към първоначалния план. Ти купуваш Снежен крах и го хвърляш във въздуха.
Уай Ти още не разбира съвсем това последното. Но си трае, защото според нея Нг трябва да обръща повече внимание на волана.
След като се измъкват от най-гадната част, се оказва, че в по-голямата си част Жертваната зона се състои от обрасла с изсъхнали кафяви бурени пустош и огромни изоставени парчета метал. Тук-таме се издигат големи купчини гадости — въглища, шлака, сгур, стопилки, кой знае какво.
Колчем завият зад някой ъгъл, те се натъкват на малка зеленчукова плантация, обработвана от азиатци и южноамериканци. Уай Ти остава с впечатлението, че Нг се готви да ги прегази, но в последния миг той неизменно променя решението си и ги заобикаля.
