— Съжалявам. Не търсим хора. Наехме Мади на мое място.
Кендъл въздъхна.
Сет се приземи на един завод за коприна, който никой още не беше купил и започна да брои пари.
— Момичетата лесно ли легнаха?
— Да… На Кайла обаче никак не й се лягаше. Страхува се от кошмари.
Той ме погледна изненадано.
— Тя ли ти каза? Тя… е говорила?
— Да. Имахме дълъг разговор. Смяхме се, плакахме, споделихме надеждите и страховете си. Мисля, че я чака чудесна ораторска кариера.
— Какво значи „ораторска“? — попита Кендъл.
— Означава да говориш пред публика — обясни Мади. — Да изнасяш речи. Да приказваш пред другите.
— О. Чичо Сет не го чака ораторска кариера.
Всички се засмяхме.
— Не — съгласи се Мади. — Не го чака. Мен също, определено.
Сет вдигна ръка и тя я удари.
— Интроверти, обединете се!
Бранди взе още една карта „Шанс“ и изстена:
— „Избухва холера“. Не отново!
Братът на Сет и снаха му се прибраха и вечерта приключи. Останах доволна, когато Мади каза, че си е прекарала страхотно.
— Децата не са никак лоши, стига да са гениални като отрочетата на семейство Мортенсен. Тери и Андрея също са много приятни. Добри гени има този род.
— Да — съгласих се аз. Мади определено имаше нужда от по-активен социален живот. Беше доволна и весела, очите й блестяха развълнувано. Беше хубава вечер.
Оставих я пред апартамента на Дъг и се прибрах вкъщи. Тази вечер боговете на паркирането не бяха благосклонни към мен и успях да паркирам чак на пет пресечки от сградата. Докато вървях, минах покрай един автомат на „Сиатъл Таймс“. Обикновено четях заглавията на статиите на работа, но не и днес. Спрях пред автомата — една статия беше привлякла погледа ми.
Беше странна история за местен мъж, който имал халюцинации. Сънувал, че ако успее да преплува Пюджит Саунд, ще донесе богатство и сигурност на мизерстващото си семейство. За съжаление, не беше стигнал далеч и се беше удавил в ледените води. Иронията беше, че (макар за някои хора този подвиг да бе чисто самоубийство) огромната му застраховка живот щеше да бъде изплатена. Семейството му все пак щеше да бъде богато и осигурено.
Взрях се невиждащо във вестника и си представих как горкият мъж се бори и изчезва в тъмната вода. Изведнъж си спомних как се събудих днес и сякаш отново изпитвах студеното, мокро усещане. За части от секундата не можех да дишам. Сякаш дробовете ми се пълнеха с вода и ме задушаваха. Потръпнах и разсеяно прокарах длани по ръцете си — беше много силно дежа вю. Вода. Вода навсякъде. Студ. Тъмнина. Задушаване…
Потръпнах, но накрая се насилих да тръгна. Имах нужда да се стопля.
— Не мога да повярвам, че продължаваш да идваш — каза Данте, когато отидох в магазина му на другия ден. Както обикновено, нямаше клиенти.
— Нито пък аз — признах аз. Знаех, че не съм добре дошла, но нямах къде другаде да отида. — Как успяваш да се задържиш в бизнеса?
— Нямам представа. Едва ли си тук да ми подариш най-хубавата нощ в живота ми. Но изпусна шанса си да те заведа в „Ел Гаучо“.
— Тук съм, защото сънувах друг сън.
— Ти ме използваш, сукубо — въздъхна той и седна до разнебитената маса. — Добре. Слушам те.
Настаних се срещу него и разказах последния си сън.
— Няма кой знае какво развитие — изтъкна той накрая. — Сюжетът се е развил с… Колко? 30 секунди?
— Значи ли нещо?
— Дяволите да ме вземат, ако знам.
Присвих очи.
— Ти си най-лошият тълкувател на сънища на всички времена.
— Не. — Той облегна брадичка на ръката си, с която се беше подпрял на масата. Изражението му беше лениво, както обикновено. — Много добър тълкувател съм. Няма какво да тълкувам обаче. Освен че може би подсъзнателно страдаш, че не можеш да имаш деца. Което е много вероятно. Другото е, че нямаш вкус към музиката. И всеки път звучи „Суит хоум Алабама“?
Сега аз въздъхнах.
— Сънищата ти очевидно не са пророчески. И двамата знаем, че е невъзможно да имаш деца. — Той забарабани с пръсти по масата, лицето му беше замислено. — Сигурна ли си, че не искаш да си осиновиш?
— Тя беше моя — твърдо казах аз. — Моя плът и кръв. Усещах го.
— Добре. Не е моя работа да оспорвам илюзорен майчински инстинкт. Както казах обаче, това няма значение. Съдържанието на съня. Важното тук е, предполагам, загубата на енергия.
Прииска ми се да го прегърна.
— Най-накрая някой да мисли, че това е важно.
— Вече имаме схема. Вече не може да е случайна аномалия.
— И какво значи?
— Сигурна ли си, че искаш мнението на най-лошия тълкувател на сънища на всички времена?
— Мили боже! Казвай!
— Ако беше човек, щях да кажа, че някой изсмуква енергията ти.
Сепнах се.
— Какво? Какво искаш да кажеш?
Той се протегна през масата, хвана ръката ми и разсеяно я обърна с дланта нагоре, докато мислеше. Бях прекалено стресната от думата „изсмуква“ и не ме притесняваше, че ме докосва. Думите на малката Кайла изникнаха в главата ми.
