Собствено правосъдие полностью

Тайри придърпа един стол, сложи шапката си на масата и направи знак на келнерката да му донесе кафе.

— Кога се прибра, Дани?

— Късно снощи или по-скоро рано сутринта. Във влака се сбих с едни типове, а Бен ми помогна. Всъщност натръшка ги и тримата без никакво участие от моя страна.

Тайри кимна. В погледа, който отправи към Стоун, се четеше уважение.

— Благодаря за това. Всички се разтревожихме, когато Дани обяви, че ни напуска. Градчето ни е изолирано и доста различно от външния свят.

— Повечето населени места са различни и същевременно си приличат — кимна Стоун. — Някои ни харесват, други — не.

— Е, да се надяваме, че Дивайн ще ти хареса — засмя се Тайри. — Нали така, Аби?

Жената вдигна чашата с кафе и кимна.

— Градът ни е хубаво място, особено за отглеждане на деца.

— Да, бе! — възкликна Дани. — Я виж от мен какво излезе!

Аби поруменя, а Тайри мълчаливо отпи глътка кафе от чашата, която му поднесе келнерката.

— Ще поостанеш ли, Бен? — поинтересува се след кратка пауза Тайри. — В града рядко идват външни хора. Повечето жители се раждат тук и остават за цял живот. За разлика от нашия приятел Дани.

Младежът само изсумтя.

— Едва ли — поклати глава Стоун. — Просто исках да съм сигурен, че Дани ще бъде добре. Мисля, че скоро ще си тръгна.

— Остани колкото желаеш — рече Дани.

Поканата предизвика притеснение в очите на Аби и Тайри, които се спогледаха. Това не убягна от вниманието на Стоун.

— Съмнявам се, че нещо ще успее да го задържи обади се Аби.

— Човек никога не знае, мамо. Може би Бен се нуждае от малко тишина и спокойствие.

Това хлапе да не би да е ясновидец? — втренчено го погледна Стоун.

— Благодаря, но мисля да си тръгвам — каза той. Перспективата да се задържи в това малко селище му се виждаше точно толкова непривлекателна, колкото да седи на една маса със служител на закона.

— Благодарна съм ти за помощта, която си оказал на Дани — каза Аби. — Ако искаш, остани и довечера горе.

— Не, ти направи достатъчно за мен. Особено след тази богата закуска.

— Бен си търси работа — обади се Дани. — Нещо го е закъсал с парите, а на всичкото отгоре го изхвърлиха от влака заради мен.

— Сигурна съм, че мога да ти намеря нещо — погледна го Аби.

— Благодаря.

— Винаги си добре дошъл и при мен — обади се шерифът.

— Зад решетките ли? — ухили се Дани.

— Не, разбира се — ядосано го погледна Тайри. — Може да преспи за една нощ на нара в задната стаичка. В момента е спокойно, защото нямаме никакви арестанти.

— Те всички са в оня затвор, Скалата на смъртта — поясни момчето. — Снощи минахме оттам и получихме възможност да се насладим на гледката.

— Така и трябва да бъде — не схвана иронията шерифът. — Такива затвори се строят само на уединени места, защото никой не иска за съседи разни типове с доживотни присъди. Но това си има и положителна страна, защото Скалата предлага работа на много от местните жители. Бог ми е свидетел, че те имат нужда от нея. — Махна с ръка към двамата яки мъжаги в сини униформи, които току-що влязоха в заведението. — Ей ги на. Първо ще си напълнят търбусите и ще поемат към затвора.

— Тук работа има само в мината и в пандиза — поясни младежът. — Ако не ти харесва, значи трябва да си вдигаш чуковете.

— Знаеш, че не е така, Дани — сбърчи вежди шерифът. — По главната улица има много магазини с добър оборот. В Дивайн може да се заработва добре и да се живее достойно. Вече не останаха много такива градчета.

— Напълно съм съгласен — кимна Стоун.

Настъпи пауза. Вниманието им се насочи към телевизора на стената, най-вече вниманието на Стоун. Предаваха новини, свързани с убийствата във Вашингтон. ФБР проверявало уликите. Разпитани били няколко души. Никой не се ангажираше с конкретни твърдения, но анонимни висши служители на ФБР били на мнение, че има връзка между убийствата на Симпсън и Грей.

— Надявам се да пипнат мръсника — каза Тайри. — Според мен това е терористичен заговор.

— Ония с пешкирите на главите пак са се разшетали — ухили се Дани. — Ама тук нямат шанс, защото веднага ще бъдат засечени.

— Никак не е смешно, Дани — намръщи се шерифът и докосна кобура си. — Тези фанатици искат да завладеят света. Но едно ще ти кажа: ако случайно някой от тях се появи в Дивайн, аз ще се погрижа да го запозная с доброто старо правосъдие по американски.

Стоун се извърна към Аби.

— Каква работа искаш да ти бъде свършена?

Тайри се изправи и кобурът тихо проскърца.

— Дани, по-късно ще се отбиеш при мен, нали?

Това не беше въпрос.

Дани се усмихна, кимна и се втренчи в рохкия омлет с пържен бекон в чинията си.

— Трябва да се пренесат малко продукти, да се подреди складът, да се измият прозорците и подът — започна да изрежда Аби, отговаряйки на въпроса на Стоун. — Едната от миячките на чинии е болна, можеш да я заместиш.

Стоун кимна, избърса устните си със салфетката и стана.

— Покажи ми кое къде е и започвам.

— Няма ли да попиташ за надницата? — любопитно го погледна тя.

— Оставям това на теб.

— Ти си доста доверчив човек — ухили се Тайри и тръгна към вратата.

Тук грешиш.