Ким се опита да я заобиколи, но Нина рязко я сграбчи за ръката и я повлече към вратата. Ако не служеше в полицията, Ким щеше просто да я плесне през устата. Понякога саможертвите не си струваха.
— Изчезвай веднага от тази стая, по-далече от съпруга ми.
Нина я поведе към изхода на отделението. Когато минаха покрай чакалнята, Ким хвърли един поглед вътре и срещна очите на Брайънт. Кимна му назад, в посока на неохраняваната стая.
Когато излязоха от отделението, жената рязко пусна ръката на Ким, все едно беше прокажена.
— Не ми харесват методите ви, както не харесвам и вас самата.
— Няма да го взема присърце, обещавам ви.
Жената се обърна, за да влезе отново в отделението.
— Но всъщност проблемът не е в методите ми, нали, госпожо Крофт?
Нина се извърна и направи една крачка обратно към нея. Чудесно.
— Вие не сте глупава. Преди да се обадите и да поискате отстраняването ми от случая, вероятно сте потърсили информация за мен. По-скоро ви дразни процентът на престъпленията, които успявам да разкрия.
Нина се приближи.
— Дразни ме фактът, че се отнасяте към съпруга ми като към заподозрян, което ми говори, че не сте достатъчно компетентна да водите това разследване. Очевидно нямате нужните умения…
— Защо бихте искали да ме отстранят от случая, след като знаете много добре, че ще го разреша, колкото и време да ми отнеме?
Нина Крофт продължи да я гледа заплашително.
— Особено след като знаете, че съпругът ви е в опасност? Всяка нормална съпруга би искала да заловят убиеца възможно най-бързо, така че да изчезне заплахата за живота на любимия човек.
— Внимавайте, инспектор Стоун.
— От какво се страхувате, госпожо Крофт? Защо сте толкова ужасена от възможността да открия отговорите? И какво, по дяволите, е сторил вашият съпруг преди всичките тези години?
Нина отстъпи и скръсти ръце пред гърдите си.
— Никога няма да докажете, че е сторил нещо нередно.
— Любопитно ми е как така не твърдите, че не е сторил нищо нередно — а само че няма да успея да го докажа.
— Играете си с думите.
— Съпругът ви знае нещо за онова, което се е случило в дома в Крестуд преди десет години — а за разлика от него има други, които не са имали късмета да оживеят, за да го разкажат.
Жената я гледаше равнодушно. Ким беше почти сигурна, че не е срещала друга жена, която да е по-лишена от съчувствие от Нина Крофт.
Ким невярващо поклати глава.
— Възпрепятствате разследването при всяка една възможност. Опитахте се безуспешно да ме отстраните от случая. Използвахте влиянието си на адвокат, за да се опитате да попречите на разкопките…
Гласът й заглъхна в момента, в който я осени истината.
—
Нина сви рамене.
— Арестувайте ме за непозволена употреба на телбод, ако искате.
Ким забеляза някакво раздвижване зад главата на Нина Крофт и се досети, че Брайънт вече е излязъл от болничната стая.
Ким се наведе към нея и заговори:
— Ти си едно безскрупулно, студено, жалко подобие на жена. Не ти пука за никого и за нищо. Мисля, че знаеш точно какво се е случило на онова място — и единственият човек, когото се опитваш да защитиш, си самата ти. Мога да ти обещая едно: ще дойде денят, когато ще те посетя отново, и в този ден ще има един особено публичен арест за възпрепятстване на правосъдието.
Ким замълча, когато Брайънт мина през първата двойна стъклена врата.
— Сега вече наистина имаш основание да подадеш жалба. Така че дай всичко от себе си, моля те.
Брайънт застана до нея.
— Разбра ли всичко необходимо? — попита тя.
Брайънт кимна и се обърна към Нина.
— Съпругът ви пита за вас.
Нина погледа първо единия, после другия и осъзна, че са я изиграли. Лицето й почервеня. Нина Крофт не обичаше да губи.
— Ах, ти, малка, подла кучка…
Ким се обърна и се отдалечи.
— Като гледам, вече сте първи приятелки, началство?
— До гроб. Какво разбра?
— Абсолютно нищичко.
Ким спря насред крачката си.
— Шегуваш ли се?
Брайънт поклати глава.
— Не.
— Имаме жертва, оцеляла след нападение. Единствената оцеляла жертва на кучия син, който е убил поне двама души
— И Крофт не казва абсолютно нищо?
— Началство, човекът едва успява да каже две думи. По системата с "да" и "не" все пак успях да разбера, че е бил изправен, с гръб към вратата, когато ножът се е забил в гърба му. Паднал е по очи и моментално е загубил съзнание.
Ким издиша през зъби.
— Минути, Брайънт. Явно сме го изпуснали за няколко проклети минути. Който и да е бил, извършителят е знаел, че има съвсем малко време, преди Марта да се върне с покупките. А освен това е знаел единствения начин да влезе и излезе незабелязано.
Когато излязоха от болницата, навън беше тъмно.
— Слушай, казах същото и на Кев. Почини си утре. В събота ще се опитаме да сглобим всичко. Беше адска седмица.
Както никога, Брайънт не възрази.
Ким заобиколи болницата, за да отиде при паркирания си мотор. Зави зад ъгъла в тъмното.
Когато посегна да вземе каската, заключена за вилката, телефонът й звънна.
