— Върви при Мариса, ченге, и не се тревожи за мен.
— Понякога си истински задник.
— Кой го казва?
Бъч изруга и влезе в тунела, като се опитваше да обуздае обзелия го възторг. Когато стигна до основната сграда, той се качи на втория етаж и докато минаваше покрай кабинета на Рот, не можа да се въздържи и почука на вратата. Когато отвътре долетя отговор, Бъч влезе и само след десет минути вече стоеше пред стаята на Мариса.
Тъкмо се канеше да почука, когато някой каза:
— Няма я.
Той се обърна и видя Бет да излиза от всекидневната в дъното на коридора, понесла ваза с цветя.
— Къде е? — попита той.
— Отиде да огледа новото си жилище. Рейдж е с нея.
— Какво ново жилище?
— Нае си къща. На около седем мили оттук.
По дяволите. Мариса се изнасяше. Без дори да му каже.
— Къде точно се намира?
След като Бет му даде адреса и го увери, че къщата наистина е безопасна, първият му порив беше да се втурне натам. После обаче се отказа. Рот вече трябва да бе отишъл при Скрайб Върджин. Ами ако още тази вечер приключеха с регресията и той посрещнеше Мариса с добри новини?
— Но ще се върне тази вечер, нали?
Господи, защо не му беше казала, че се изнася?
— Със сигурност. Освен това Рот ще помоли Вишъс да провери охранителната система, преди тя да се нанесе. Дотогава Мариса ще остане тук. — Бет изведнъж се намръщи. — Хей… изобщо не изглеждаш добре. Какво ще кажеш да слезем долу и да хапнем нещо?
Бъч кимна, без изобщо да разбира какво му казва тя.
— Знаеш, че я обичам, нали? — избъбри той на един дъх, без да е сигурен защо го прави.
— Да, знам. Тя също те обича.
Тогава защо не говореше с него?
Аха, защото той страшно я беше улеснил, нали? Първо едва не изпадна в умопомрачение заради храненето. После й отне девствеността, докато беше пиян, като при това й причини болка. Боже!
— Не съм гладен — каза той. — Но ще ти правя компания.
В Дупката Вишъс излезе изпод душа и изпищя като момиченце, блъскайки се в мраморната стена. Насред банята, облечен в кожени дрехи и огромен като кадилака в гаража, стоеше Рот.
— Боже, Рот. Изкара ми акъла!
— Май си доста нервен, а, Ви? — Рот му подаде една хавлия. — Току-що разговарях със Скрайб Върджин.
Ви замръзна, както се бършеше.
— Какво каза тя?
— Не ме прие.
— Мамка му! И защо? — Вишъс уви хавлията около кръста си.
— Някаква глупост, че „колелата се въртят“. Кой знае. Говорих с една от Избраниците. — Рот така здраво бе стиснал устни, че беше цяло чудо как изобщо успяваше да говори. — Както и да е, утре вечер пак ще отида. Но честно да ти кажа, изгледите не са добри.
Огромно разочарование заля Ви и той усети как единият му клепач заигра неспокойно.
— Мамка му!
— Аха — съгласи се Рот и след кратка пауза добави: — И като стана дума за гадости, искам да поговорим за теб.
— За мен?
— Адски си напрегнат, а окото ти играе.
— Ами да, след като ти едва не ми изкара акъла преди малко.
С тези думи Ви го заобиколи и отиде в спалнята си. Докато си слагаше ръкавицата, Рот се облегна на касата на вратата.
— Виж какво, Вишъс…
— Добре съм.
— Ама разбира се, че си добре! Ето как стоят нещата — давам ти срок до края на седмицата. Ако дотогава не се оправиш, ще те извадя от смените.
— Какво?
— Приеми го като ваканция. Почивка.
— Ти полудя ли? Нали не си забравил, че след изчезването на Тор останахме само четирима? Не можеш да си позволиш да…
— … да се лиша от теб? Да, знам. Но няма да допусна да те убият заради онова, което става в главата ти. Или пък онова, което не става.
— Виж, напоследък всички сме напрегнати…
— Преди малко Бъч беше в кабинета ми. Каза ми за кошмара, който сънуваш непрекъснато.
— Кучият му син.
Здравата щеше да срита задника на Бъч, задето не си бе държал езика зад зъбите.
— Добре стори, че ми каза. Ти трябваше да ми кажеш.
Ви отиде до писалището, където държеше хартията и тютюна, и бързо си сви една цигара, тъй като определено имаше нужда да пъхне нещо в устата си. В противен случай щеше да продължи да ругае.
— Трябва да се прегледаш, Ви.
— И при кого да отида? При Хавърс? Никакви кръвни изследвания, нито какъвто и да било скенер ще открият какво не е наред с мен, защото проблемът не е физически. Виж, ще се взема в ръце, обещавам.
И като погледна през рамо, той издиша и добави:
— Нали аз съм умното копеле? Ще разбера какво става.
Рот свали тъмните си очила и светлозелените му очи проблеснаха като неонови лампи.
— Имаш една седмица, за да оправиш нещата, или ще говоря със Скрайб Върджин за това. А сега се обличай. Искам да обсъдим още нещо, свързано с ченгето.
Докато Рот отиваше към всекидневната, Ви дръпна за последен път от цигарата си, след което се огледа за пепелник. Мамка му, беше го оставил във всекидневната.
Тъкмо се канеше да последва Рот, когато погледът му падна върху дланта му. Вдигна я към лицето си, свали ръкавицата със зъби и се загледа в своето проклятие.
По дяволите. С всеки изминал ден ръката му започваше да свети все по-ярко.
Стискайки зъби, той притисна запалената цигара към дланта си. В мига, в който огънчето докосна кожата му, бялата светлина се усили и така озари татуировката, че тя засия.
