Споделена любов полностью

Мили боже… един от братята. Нямаше как да не е. Хавиер се оказа прав. Вампирът беше по-голям от всичко, което Ван беше виждал досега, а той се беше изправял на ринга срещу някои наистина масивни противници.

Изведнъж братът изчезна. Просто се изпари във въздуха. Преди Ван да успее да попита какво, по дяволите, става, другият мъж обърна глава и погледна право в господин Х. Въпреки че лесърите стояха в сенките.

— О, господи! — ахна Хавиер. — Той е жив. И господарят…

Водачът на лесърите се олюля и тръгна напред. На светло.

Право към средата на пътя.

Какво, по дяволите, си мислеше?

Тръпки пробягаха по тялото на Бъч, когато белокосият лесър излезе от сенките. Нямаше никакво съмнение, именно той го беше обработвал. Въпреки че нямаше съзнателен спомен за мъченията, тялото му явно знаеше кой е виновникът. Жестокостите, които бе изтърпял от ръката на копелето, завинаги се бяха запечатали в плътта му.

Бъч изгаряше от нетърпение да се залови с водача на лесърите.

Само че, преди да успее да направи каквото и да било, ситуацията взе непредвидено гаден обрат.

Иззад къщата се разнесе рев на мотор, последван от пронизителния вой на резачка. В същия миг от гората се показа още един лесър и се прицели в Бъч.

Полуавтоматичното оръжие изтрещя и във въздуха засвириха куршуми. Бъч стисна своя „Глок“ и се хвърли зад кадилака. Иззад това частично прикритие, което предпазваше най-важните му органи, той отвърна на поздрава на убиеца с дъжд от куршуми. Когато в престрелката настъпи пауза, погледна през бронираните стъкла на кадилака. Стрелецът се бе скрил зад една полуизгнила кола и без съмнение презареждаше. Също както и Бъч.

Но първият лесър, онзи, който го бе измъчвал, все още не беше извадил оръжието си. Той просто стоеше насред улицата и се взираше в Бъч.

Сякаш нищо не би го зарадвало повече от това, да получи няколко куршума. Готов на драго сърце да му достави това удоволствие, Бъч надникна иззад кадилака и го простреля право в гърдите. Водачът на лесърите изпъшка и се олюля, но се задържа на крака. По лицето му се изписа раздразнение, сякаш го бе ужилила пчела, а не бе получил куршум в гърдите.

Бъч и представа нямаше защо специалните му куршуми не действат на този лесър, но сега не беше моментът да търси отговори. Протягайки ръка иззад колата, той отново обсипа другия убиец с дъжд от куршуми. Най-сетне лесърът политна назад и се сгромоляса зрелищно на земята, разперил ръце и крака…

В същия миг някъде иззад Бъч се разнесе рязък звук, толкова силен, че Бъч го взе за пистолетен изстрел. Той се обърна бързо, стиснал оръжието си с две ръце. По дяволите!

От къщата, обзета от сляп ужас и с дете на ръце, изскочи една жена. И нищо чудно, че беше толкова уплашена. Зад нея, с включена резачка на рамо, готов да се нахвърли отгоре им и да ги накълца на парчета, се показа огромен вампир със свирепо изражение на лицето.

Бъч повдигна лекичко цевта на пистолета си, прицели се в главата на мъжа и дръпна спусъка… тъкмо когато Вишъс изникна зад него и посегна към резачката.

— Мамка му! — Бъч се опита да спре пръста си, но беше твърде късно и куршумът излетя от цевта.

Внезапно някой го сграбчи за гърлото — вторият лесър с пистолета беше действал светкавично. Бъч усети как го повдигат от земята и го хвърлят върху капака на кадилака, сякаш беше бейзболна бухалка. Ударът изби оръжието от ръцете му и то се търкулна с дрънчене по металния капак.

По дяволите! Бъч пъхна ръка в джоба на палтото си и затърси джобното си ножче, което сякаш само се пъхна в ръката му! Той побърза да го извади и като се извъртя на една страна, замахна назад и го заби в тялото на лесъра.

Последва рев от болка и ръцете, които го стискаха, охлабиха хватката си.

Бъч оттласна лесъра от себе си и когато копелето увисна за миг над него, ножът му описа мълниеносна дъга и преряза гърлото на убиеца, оплисквайки Бъч със струя черна кръв. Той пусна тялото на лесъра на земята и се обърна към къщата.

Вишъс се справяше отлично със своя противник и му нанасяше удар след удар, като много внимаваше да избягва острието на резачката. В това време жената с детето тичаше през страничния двор колкото й държаха краката, докато друг лесър се приближаваше към тях отдясно.

— Обадих се на Рейдж — изрева Ви.

— Аз се заемам с жертвата — извика Бъч и се втурна натам; краката му оставяха дълбоки следи в пръстта, коленете му се вдигаха чак до гърдите му.

Молеше се да се окаже достатъчно бърз и да стигне навреме…

„Моля те, само този път…“

Успя да пресече пътя на лесъра, като го дръпна за глезените след един наистина зрелищен скок. Докато двамата рухваха на земята, Бъч изкрещя на жената да не спира.