Споделена любов полностью

Бъч пресуши уискито си на един дъх и вдигна празната чаша във въздуха. Сервитьорката се отзова незабавно.

Докато тя отиваше да му донесе ново питие, Бъч сведе поглед към ръцете си. И усети как очите на Ви се впиват с него.

— Бъч, тя ще се нуждае от повече, отколкото можеш да й дадеш.

— Зейдист се е хранил…

— Зи пиеше от различни хора. Ти си само един човек. Работата е там, че понеже кръвта ти е слаба, Мариса ще бъде принудена да пие от теб толкова често, че ще те изцеди за нула време.

Ви си пое дълбоко дъх и добави:

— Виж, тя може да пие от мен, ако искаш. Може дори да го правим в твое присъствие. Не е задължително сексът да е част от храненето.

Бъч наклони глава на една страна и се загледа във врата на Ви. После си представи устните на Мариса върху вената му. Видя ги заедно, преплетени един в друг.

— Ви, знаеш, че те обичам като брат, нали?

— Аха.

— Само опитай да й дадеш да пие от теб, и ще те разкъсам на парчета.

Ви се подсмихна, после се ухили широко. Толкова широко, че трябваше да закрие вампирските си зъби с облечената в ръкавица ръка.

— Ясно, мой човек. И още по-добре. Досега на никого не съм позволявал да пие от вената ми.

Бъч се намръщи.

— Нито веднъж?

— Аха. В това отношение съм девствен. Лично аз намирам за отблъскваща идеята някоя жена да се храни от мен.

— Защо?

— Не ми е по вкуса.

Бъч отвори уста, но Ви вдигна ръка и го спря:

— Достатъчно. Просто знай, че съм насреща, ако случайно размислиш и решиш да се възползваш от предложението ми.

„Няма да стане — помисли си Бъч. — Никога.“

После си пое дълбоко дъх, благодарен за съобщението от Мариса. Прав беше — наистина го беше изхвърлила, защото имаше нужда от кръв. Нямаше какво друго да бъде. Господи, адски се изкушаваше да се върне в имението, ала искаше да уважи желанието й и да не се държи като обсебен преследвач. Освен това, ако наистина ставаше въпрос за жажда за кръв, утре вечер я очакваше изненада.

Щеше да пие от него.

Когато сервитьорката се върна с още уиски, с нея дойде и Ривендж. Огромното му тяло закри тълпата, така че Бъч вече не можеше да види шефката на охраната му. Което означаваше, че най-после може да си поеме дъх.

— Момичетата ми се грижат да не ожаднеете, нали? — попита Рив.

— И то много добре — увери го Бъч.

— Само това искам да чувам.

Преподобния се настани на масата им, а аметистовите му очи обходиха залата. Изглеждаше добре с черния си костюм, черната копринена риза и тъмния гребен на косата, който се спускаше до тила му.

— Имам една малка новина за вас.

— Да не се жениш? — Бъч пресуши половината от току-що донесения „Лагавулин“. — Къде се регистрирахте за сватбени подаръци? В някой мебелен магазин?

— По-скоро „Хеклер и Кох“.

Преподобния разтвори сакото си за миг, разкривайки дръжката на четиридесеткалибров пистолет.

— Симпатично пищовче имаш, вампире.

— Може да ти продупчи…

— Тоя разговор прилича на игра на тенис — намеси се Ви. — А той винаги ме е отегчавал. Какво искаше да ни съобщиш?

Рив погледна Бъч.

— Страхотно го бива в общуването, нали?

— Опитай да поживееш с него.

Преподобния се ухили, после стана сериозен и понижавайки глас, заговори почти без да движи устните си.

— Съветът на принцепсите имаше заседание онзи ден. Обсъждаха задължителна изолация за всички неомъжени жени. Председателят иска да гласуваме предложението и да го представим пред Рот възможно най-скоро.

Ви подсвирна тихичко.

— Пълен контрол, а?

— Точно така. Използват отвличането на сестра ми и смъртта на Уелесандра като претекст. Което е желязна обосновка, както и трябва да бъде. — При тези думи Преподобния прикова очи в лицето на Ви. — Предай на шефа си, че в глимера са страшно разгневени от убийствата на толкова много цивилни в града. Искането, за което ти казах, е тяхното предупреждение към Рот и те са твърдо решени то да бъде прието. Председателят само дето не ме изяде с парцалите, защото не могат да гласуват, ако всички членове на Съвета не присъстват, а аз редовно пропускам заседанията им. Мога да ги позабавя още малко, но не мога да отлагам до безкрай.

В този момент телефонът в джоба на Ривендж звънна и той вдигна.

— А, ето я и Бела. Здрасти, сестричке… — започна той, но внезапно очите му проблеснаха и той се размърда неспокойно. — Тали?

Бъч се свъси. Почувства, че Преподобния говори с жена и че тя определено не му е сестра, защото изведнъж тялото му започна да излъчва топлина като разпалена жарава.

Направо да се зачуди човек коя ли жена би се забъркала с някой като Преподобния. От друга страна, след като Ви правеше секс, този тип жени явно съществуваха.

— Един момент, тали. — Рив се намръщи и се изправи. — Доскоро, господа. Тази вечер аз черпя.

— Благодаря за предупреждението — каза Ви.

— Истински образцов гражданин, нали?

С тези думи Рив се отдалечи и се затвори в кабинета си, а Бъч поклати глава.

— Значи Преподобния си има мадама, а?

Ви изсумтя.

— Направо да я ожалиш.

— Абсолютно.

Внезапно Бъч усети, че настръхва. Онази страховита мадама с мъжката прическа все още го наблюдаваше от сенките.

— Оправи ли я, ченге? — тихо попита Ви.

Бъч довърши остатъка от питието си.

— Кого?