Сребърниците полностью

— Отначало — предложих аз и ѝ помогнах: — В първото съобщение, което ми изпрати, пишеше Familiar cyborg. Анаграма на Library of Magic.

Тя отпи от колата си.

— Така. Тази загадка я разреши. Но не докрай.

— Вълшебната библиотека се отнасяше за „Библиотека Медичи Лауренциана“, където наскоро беше убит Самуел Рицо.

— Грешка.

— За коя вълшебна библиотека става въпрос?

Анджелина се размърда.

— Мама ми разказа за онова лято, когато сте се събрали.

— Да?

— И за мястото, на което сте се срещнали за първи път.

Сърцето ми подскочи. Спомних си първия път, когато видях Даян, толкова ясно, сякаш беше вчера. В библиотеката на МНД в Лондон. Очите ѝ. Среднодългата меденоруса коса. Намека за лунички. Тънкия, леко писклив глас. Слабата фигура, немного високия ръст. Дългите, остри нокти. Усмивката, която придаваше много повече зрялост на момичешкото ѝ лице.

— В МНД — промърморих аз.

— Мхм. Вълшебната библиотека, в която сте се запознали.

— Бях твърде съсредоточен върху разследването, за да размишлявам в тази посока.

Тя отпи от колата си. Някъде един младеж подвикна нещо на група момичета, предизвиквайки смеха им.

— Следващото нещо, което ми изпрати, vitiosa seces, беше анаграма на Societas Jesu — казах аз. — Йезуитите.

— Това може би беше объркващо — призна тя. — Но още не бе отговорил на първото ми съобщение. Реших, че ти трябва подсказка, за да разбереш, че Familiar cyborg е анаграма. Затова написах: „Тук е нужна мъдрост“, за да ти покажа, че трябва да търсиш нещо. Това беше моят начин да ти обясня, че трябва да помислиш малко — и да разбереш, че предишното ми съобщение е било анаграма. Все пак vitiosa seces е известна анаграма, за която със сигурност си чувал. Освен това чичо Уилям ми беше казал, че си щял да ходиш в Рим, за да се срещнеш с една монахиня от Йезуитския орден.

— После ми изпрати снимка на келтски възел.

— Не ти ли е познат?

— Напротив? Келтски възел. Известен също и сред викингите.

— Да, и? Какво е символизирал? За тях.

Едва сега осъзнах очевидното. Бях толкова обсебен от мисълта, че староскандинавските символи се свързват с неонацизма и идеята за превъзходството на белите, че не го видях.

— Келтският възел е викингският символ за баща и дъщеря — обясни Анджелина, преди да успея да отговоря.

— Трябваше да се досетя — промърморих аз.

Някъде някой е запалил печка. Острият дим се смесваше с уханието на люляк.

— Ами следващото съобщение? Angelic sex sinners?

— Съжалявам за това — каза тя и се изкиска. — Но ми се стори забавно.

— Анаграма на папската була Regnans in Excelsis, с която папа Пий V отлъчил английската кралица Елизабет I от Католическата църква през 1570 година.

— Но не това беше важното.

— Така ли? А кое тогава?

— Къде сте отишли двамата с мама, след като сте се запознали в библиотеката на МНД?

— В Норвегия.

— Къде по-точно?

— Във вилата на баба.

— Която къде се намира?

— Във Фюлевик в Дилинг.

— Където мама е забременяла.

Погледнах я въпросително.

— Каква е връзката?

— Кога е издадена Regnans in Excelsis?

— Нали ти казах — през 1570 година.

— Именно. А 1570 чий пощенски код е?

Замислих се.

— На Дилинг.

Тя кимна.

— Ето, толкова трудно ли беше? 1570 е пощенският код на Дилинг, където сте били двамата с мама — тук тя сниши глас, — когато съм била зачената.

Пощенски код, а не година… Бог ни е дал орехите, пише Ханс Кристиан Андерсен, но не ги е счупил вместо нас. Гатанката добива смисъл едва когато се сдобиеш с ключа с отговорите.

Горе в небето един самолет остави крехка кондензационна следа.

— Какво беше следващото съобщение? — попитах аз.

— За Гедеон.

— От Стария завет.

— Книга на съдиите. Глава единайсета, стихове от трийсет и четвърти до четиресети. Историята на Ефтай и дъщеря му.

— Дъщеря… Прочетох историята. Ефтай принесъл собствената си дъщеря в жертва на Бог, за да му се отблагодари за победата, която извоювал над амонците.

— Ето, виждаш ли?

— Мислех си, че наблягаш на парадокса, че за разлика от него, Авраам бил спрян от Божи ангел, когато понечил да пожертва сина си.

— А? Защо винаги усложняваш нещата? Просто подчертавах, че единственото дете на Ефтай е било дъщеря — обясни ми Анджелина, натъртвайки върху последната дума.

Келнерът ни донесе купичка с фъстъци. Тя си взе няколко.

— Поне разбрах, че дългата поредица от цифри представлява анаграма на географските координати на Рен льо Шато — напомних ѝ аз.

— Където мама те е напуснала.

Пауза.

— Където Даян ме напусна.

— Мислех, че съм повече от ясна. Не можех да разбера защо не схващаш намеците.

— Тълкувах ги в контекста на работата си, а не на твоя свят.

— Затова реших, че ще трябва да ти завра истината в лицето. Препратката към глава четиресет и втора от Книга на Йов те насочва право към историята за трите красиви дъщери на Йов. Дъщери.

— Мислех си, че става въпрос за теодицеята и феминизма.

— Толкова си се заблудил! — възкликна тя и се засмя.

— Както винаги.