Ким наблюдаваше как Матиас се надвеси арогантно над ръба на басейна, наведе глава, по тънките му устни плъзна болнава усмивка и най-накрая той застана точно срещу него. После се извърна, усмивката му се разшири за миг и той несръчно се хвърли във водата.
Ким хвърли поглед към двете момчета до него. Също като него, и те се бяха напрегнали във водата и очакваха неприятности. Но бе трудно да се предвиди какво ще направи Матиас. Той не беше обикновен простак. Нито пък щяха да го търпят тук, ако беше. Не, непочтеността бе част от тъканта на неговия ум. Той беше мъчител, господар на негласната заплаха. Използваше физическа сила само в краен случай, защото знаеше, че в повечето случаи можеше да постигне много повече с по-нежни средства.
Обаче Матиас имаше едно слабо място. Беше суетен. Не по отношение на това, как изглежда, което — дори и той би признал — клонеше към грозотата, а по отношение на интелигентността си. В това отношение бе наперен като петел допреди една година, когато Ким бе пристигнал в Центъра. Но Ким го бе надминал. Не веднага — Ким внимаваше, докато се приспособи, и отстъпваше пред по-голямото момче, когато и да се срещнеха, но с течение на месеците се заговори, че новото момче е нещо специално, и Ким забеляза, че отношението на Матиас към него се е променило.
Матиас изплува право пред Ким на по-малко от ръка разстояние, затръска силно глава и опръска Ким по лицето. После се разсмя и взе да пляска наоколо му с отпуснати, ала странни движения. Ким се извърна — гледаше по-голямото момче през цялото време да е пред него.
— Ей, златното момченце, как сме? — попита го тихо Матиас и се огледа встрани. Едното яркосиньо око бе вперено неподвижно в деветгодишното момче.
Самият Матиас беше на петнадесет, почти на шестнадесет. След месец, на рождения си ден, щеше да напусне Центъра и да постъпи на служба Горе, но дотогава се намираше в нещо като преддверието на ада. Беше надраснал Центъра и все пак мисълта да изгуби своето „положение“ като най-голям и го плашеше, и го гневеше. НИН ВЕЙ ЧИ КУ МО ВЕЙ НИУ ХУ, казваха ХАН: „По-добре човка на пиле, отколкото кравешки задник.“ И точно така беше с Матиас. Не можеше да се примири веднага с това, че щеше да се превърне в дребна риба — в „кравешки задник“. Затова през последните няколко седмици бе много неспокоен, опасен и непредсказуем, а сарказмът му граничеше с открита жестокост. На няколко пъти Ким бе хващал Матиас да се взира злобно в него и знаеше, че по-голямото момче никога не би му простило, че му е откраднал — несправедливо, според Матиас — интелектуалната корона.
Точно затова Матиас сега беше толкова опасен. Беше нещо повече от ревност, несигурност или безпокойство. Бе загубил състезанието с Ким и тази загуба го изгаряше като клеймо.
Ким погледна зад него и забеляза, че другите двама, Том и Карл, бяха застанали на ръба на басейна, приведени напред, и се бяха втренчили в тях, готови всеки миг да се хвърлят във водата. После отново погледна Матиас и се усмихна.
— ЦАЙ НЕН ТУН ШЕН — отвърна той дръзко и чу как зад него Антон хлъцна от изненада.
— Мамка му! — въздъхна тихо Йозеф отдясно. — Отиде!
Ким продължаваше да се усмихва и да се опитва да се държи възможно най-естествено, но космите по врата му бяха настръхнали, усещаше и как стомахът му се е свил изведнъж. „Златен ключ всякоя врата отваря“, бе казал той, играейки си със значението, което Матиас бе вложил в „златен“. Изглеждаше много просто и ясно, но закачката беше явна за всички тях. Вратите щяха да се отворят за Ким, а не за Матиас.
Изглеждаше безразсъдно да се казва такова нещо — умишлено да сипе сол в отворената рана на наранената гордост на Матиас, — но Ким се надяваше, че знае какво прави. Сблъсъкът нямаше как да се избегне. Бе го очаквал. След като си го беше признал, все още имаше възможност да обърне нещата в своя полза. Спокойният Матиас беше опасен Матиас. Може би щеше да се справи по-лесно с побеснелия Матиас. А Ким трябваше да го победи заради престижа.
Матиас се бе обърнал с лице срещу Ким във водата — подигравчийската усмивка бе изчезнала, страните му пламтяха, очите му изведнъж се бяха изцъклили от гняв. Ким излезе прав — думите го бяха боднали като с остен. Без предупреждение той замахна злобно с ръка, но теглото и съпротивлението на водата забавиха движението му и той не успя да удари Ким, който се дръпна своевременно назад.
Чу се силен плясък — Том и Карл цопнаха във водата зад Ким. Без да се колебаят нито миг, Антон и Йозеф се хвърлиха да защищават Ким и пресрещнаха момчетата. Ким отстъпи назад и видя как Антон се мята върху Карл и щом момчето изплува, той бутна рязко главата му обратно във водата, преди онзи да успее да си поеме дъх. Но това беше всичко, което видя — изведнъж Матиас се метна към него и се опита да го набута под водата с пребледняло от гняв лице.
Ким го ритна яко и го улучи болезнено в бедрото, после се измъкна с гърчене изпод него. Ритна и се гмурна във водата, обърна се, оттласна се от пода на басейна, далеч от силуета над него.
