Един мъж с автомат излезе от хижата. От дулото изригна пламък и предното стъкло на джипа се пръсна. Санжонг отвори вратата и изскочи навън — държеше пушката далеч от тялото си, — падна и се претърколи в тревата.
Джипът се блъсна в хижата. Вдигна се пушек, чуха се крясъци. Санжонг беше само на двайсетина метра оттам. Зачака. След миг мъжът с автомата се показа иззад джипа. Викаше възбудено.
Санжонг стреля и мъжът падна.
Санжонг чакаше. Втори мъж излезе и закрещя нещо. Видя падналия, отскочи и приклекна зад предната броня на джипа. Наведе се напред и извика на другаря си.
Санжонг стреля и по него. Мъжът изчезна, но Санжонг не беше сигурен дали го е улучил.
Вече трябваше да смени позицията си. Дъждът беше свел тревата и тя не можеше да му осигури достатъчно прикритие. Претърколи се бързо и запълзя предпазливо напред; опитваше се да види какво става в хижата. Само че колата беше смазала предната врата и светлината вътре беше угаснала. Сигурен беше, че в хижата има още хора, но в момента не виждаше никого. Виковете бяха спрели. Чуваше се само грохотът на гръмотевиците и плисъкът на дъжда.
Напрегна слух. Чу пращене на радиостанция. И гласове.
Да, в хижата имаше още хора.
Зачака в тревата.
Дъждът се стичаше в очите на Евънс и му пречеше да смени колелото на джипа. Най-после свърши, избърса очите си, после затегна болтовете още веднъж. Просто за по-сигурно.
Сара го чакаше на дясната седалка. Беше успял някак да я довлече до джипа. Още беше замаяна, така че Евънс се изненада, като я чу да му вика нещо през дъжда.
Вдигна глава.
И видя фарове в другия край на поляната.
Примижа.
Синият пикап.
— Питър!
Той хвърли ключа и скочи зад волана. Сара вече беше запалила двигателя. Синият пикап се приближаваше бързо.
— Тръгвай — викна Сара.
Евънс настъпи газта, зави и подкара през гората — обратно по пътя, по който бяха дошли. Дъждът беше угасил пожара в ковачницата. От нея беше останала димяща развалина, забулена от облаци пара.
Синият пикап мина покрай ковачницата, без да намали. И пое по пътя след тях.
Кенър обърна и подкара към големия камион. Мъжете още стояха там, единият още държеше дистанционното. Другият беше извадил пистолет и започна да стреля. Кенър натисна педала за газта и полетя право към тях. Удари онзи с пистолета. Тялото му изхвърча във въздуха и прелетя над джипа. Другият се измъкна някак. Кенър завъртя волана.
Мъжът, когото беше блъснал, се изправяше със залитане. Другият не се виждаше никъде. Залитащият вдигна пистолета си миг преди Кенър да го блъсне пак. Той падна и джипът мина отгоре му. Кенър се огледа за другия — онзи с дистанционното управление.
Нямаше го.
Завъртя волана. Можеше да е само на едно място.
Кенър подкара право към камиона.
Санжонг чу рева на мощен двигател, като на камион. Джипът му препречваше погледа. Камионът беше зад джипа. Чу как включват на скорост, на задна скорост.
Скочи и хукна. Покрай него свирна куршум. Той отново се хвърли по корем.
Бяха оставили някого в хижата.
Запълзя към камиона. В тревата край него се забиваха куршуми. Бяха открили позицията му. Това означаваше…
Той избърса водата от очите си и погледна през окуляра на пушката.
Онзи беше на покрива на хижата. Почти не се виждаше, освен когато се надигнеше, за да стреля.
Санжонг стреля малко под линията на билото. Знаеше, че куршумът ще мине през дървото. Не видя стрелеца. Пушката му обаче се плъзна надолу по наклонения покрив.
Санжонг хукна към камиона — но той вече бе потеглил. Само червените стопове просветваха в дъжда.
Кенър лежеше на земята. Виждаше мъжа — неясен силует под шасито на камиона.
— Не стреляй, не стреляй! — викна онзи.
— Излез бавно — извика Кенър. — И да ти виждам ръцете.
— Само не стреляй…
— Излез. Много бавно и…
Внезапен откос. Мократа трева край него изригна.
Кенър заби лице във влажната пръст и зачака.
— По-бързо! — каза Сара и хвърли поглед през рамо.
Джипът подскачаше в калта, фаровете шареха диво.
— Май няма да мога… — отвърна Евънс.
— Настигат ни! — каза тя. — Дай по-бързо!
Почти бяха излезли от гората. Евънс виждаше шосето само на трийсетина метра пред тях. Спомни си, че първият участък на черния път не е толкова изровен, и натисна газта.
Излезе на шосето и подкара на юг.
— Какво правиш? — извика Сара. — Трябва да отидем при ракетите.
— Вече е късно. Връщаме се в парка.
— Обещахме на Кенър, че…
— Късно е — каза той. — Виж бурята. Вече е в разгара си. Трябва да отидем да помогнем на хората в парка.
Включи чистачките на бързи обороти и натисна газта.
Синият пикап излезе на шосето и ги последва.
Рейнджър Мигел Родригес наблюдаваше водопада. Само преди час той приличаше на бистра мъглица, сипеща се от ръба на скалата. Сега кафенееше и беше по-обилен. Реката също започваше да се пълни. Течението беше станало по-бързо, цветът — калнокафяв.
