— Значи — каза Кенър — според вас глобалното затопляне представлява заплаха за света?
— Абсолютно — отвърна Брадли. — Заплаха за целия свят.
— За каква заплаха по-точно става дума?
— Слаби реколти, настъпление на пустините, нови болести, измиране на видовете, всички ледници се топят, Килиманджаро, покачване на морското равнище, екстремно време — торнадо, урагани, неща от сорта на Ел Ниньо…
— Това звучи изключително сериозно — вметна Кенър.
— Така е — каза Брадли. — Много е сериозно.
— А вие сигурен ли сте в нещата, за които говорите?
— Разбира се.
— И можете да подкрепите твърденията си с позовавания на научната литература?
— Е, аз лично не мога, но учените могат.
— Всъщност научните изследвания не подкрепят вашите твърдения. Например слабите реколти — ако не друго, по-големите количества въглероден двуокис
— Да, но болести като маларията ще се върнат в Щатите и Европа.
— Не и според специалистите по маларията.19
Брадли изсумтя и скръсти ръце на гърдите си.
— Няма доказателства и за измиране на видовете. През седемдесетте Норман Майерс предсказа, че до двехилядната ще изчезнат един милион животински и растителни вида. Пол Ерлих предсказа, че до двехилядната ще изчезнат петдесет процента от всички видове. Но това бяха само мнения20. Знаете ли как се наричат неподкрепените с доказателства мнения? Наричат се предразсъдъци. Знаете ли колко вида има на планетата?
— Не.
— Никой не знае. Оценките варират от три милиона до сто милиона. Доста голяма разлика, какво ще кажете? Всъщност никой не знае дори приблизително21.
— Какво искате да докажете?
— Трудно е да се определи колко вида измират, ако не знаеш какъв е броят им в действителност. Как бихте могли да прецените, че са ви ограбили, ако не знаете колко пари е имало в портфейла ви? Всяка година се описват по петнайсет хиляди нови вида. Между другото, знаете ли какъв е доказаният темп на измиране?
— Не.
— Защото няма доказан темп. Знаете ли как се измерва броят на видовете и изчезващите видове? Някой нещастник си заплюва хектар или акър земя и после се опитва да преброи всички животни, растения и буболечки в него. После идва след десет години и пак почва да брои. Буболечките обаче може междувременно да са се преселили в съседния акър. Но дори и без това допускане, можете ли да си представите как се броят всички буболечки на един акър земя?
— Сигурно е трудно.
— Меко казано. И с крайно неточни резултати, което е важното в крайна сметка. Така, колкото до топенето на всички ледници — това също не е вярно. Някои се топят, други — не22.
— Почти всички се топят.
Кенър се подсмихна.
— За колко ледника говорим?
— За десетки.
— Колко ледника има на света, Тед?
— Не знам.
— Кажете едно число.
— Може би, ъъъ, двеста.
— Само в Калифорния са повече23. На света има сто и шейсет хиляди ледника, Тед. На „отчет“ се водят около шейсет и седем хиляди, но много малко от тях са били проучени сериозно. Данни за баланса на масата в рамките на пет или повече години има само за седемдесет и девет ледника в целия свят. Така че как бихме могли да кажем, че всичките се топят? Никой не знае топят ли се, или не24.
— Килиманджаро се топи.
— И защо се топи?
— Заради глобалното затопляне.
— Всъщност Килиманджаро се топи, и то бързо, още от началото на деветнайсети век — много преди глобалното затопляне. Смаляването на този ледник притеснява учените вече повече от сто години. И винаги е било нещо като загадка, защото, както знаете, Килиманджаро е екваториален вулкан, следователно се намира в топъл район. Сателитните измервания на този район показват, че няма тенденция към затопляне на географската ширина на ледника Килиманджаро. Защо тогава се топи?
— Вие ми кажете — сърдито отвърна Брадли.
— Заради изсичането на горите, Тед. Дъждовната гора в подножието на планината беше изсечена и издигащият се нагоре въздух вече не е влажен. Специалистите смятат, че ако гората бъде възстановена, ледникът ще започне отново да расте.
— Това са глупости.
— Ще ви дам отпратки към научна литература по темата25. Така, какво остана — покачващото се морско равнище? Нали това беше следващата заплаха, за която споменахте?
— Да.
— Морското равнище наистина се покачва.
— Аха!
— Покачва се през последните шест хиляди години, още от началото на холоцена. Морското равнище се е покачвало през този период с темп от десет до двайсет сантиметра на всеки сто години26.
— Но сега се покачва по-бързо.
— Всъщност не е така.
— Сателитите го доказват.
— Всъщност не го доказват27.
— Компютърните модели показват, че е по-бързо28.
