— Компютърните модели не могат да докажат нищо, Тед. Една прогноза никога не може да бъде доказателство — защото се отнася до бъдещето. А компютърните модели не успяха да прогнозират дори с приблизителна точност последните десет или петнайсет години. Но ако сте решили въпреки това да им вярвате, няма да споря с вас. Така, кое беше следващото в списъка ви? Екстремното време — това също не е вярно. Множество изследвания показват, че там няма увеличение29.
— Вижте какво, на вас може и да ви е приятно да ме затапвате, но истината е, че според страшно много хора бедствените климатични явления в бъдеще ще се увеличат, в това число повече урагани, торнадо и циклони.
— Да, вярно е, много хора мислят така. Ала науката не потвърждава мнението им30. Точно затова се правят научните изследвания, Тед, за да се провери дали становищата ни могат да бъдат доказани в реалния свят, или просто си фантазираме.
— Ураганите не са ничии фантазии.
Кенър въздъхна и отвори лаптопа си.
— Какво правите?
— Минутка — каза Кенър. — Нека го извикам на екрана.
— Ето, това са действителните данни, Тед — каза Кенър. — Броят на ураганите в САЩ през последните сто години очевидно не се е увеличил. Същото се отнася и до другите бедствени явления — няма нарастване в световен мащаб. Данните чисто и просто не подкрепят мнението ви. Така, споменахте също за Ел Ниньо.
— Да…
— Както знаете, Ел Ниньо е глобален климатичен модел, който се поражда, когато океанските температури по западното крайбрежие на Южна Америка се задържат над нормалните в продължение на няколко месеца. Задейства ли се, Ел Ниньо трае средно по година и половина и се отразява на времето по целия свят. Появява се приблизително на всеки четири години — двайсет и три пъти през последното столетие. И се е появявал в продължение на хилядолетия. Следователно е изпреварил всички твърдения за наличие на глобално затопляне. Но каква заплаха е Ел Ниньо за Щатите, Тед? Имаше мощен Ел Ниньо през 1998-а.
— Наводнения, съсипани реколти, такива неща.
— Всичко това се случи, да. Но крайният икономически ефект от последния Ел Ниньо е печалба от петнадесет милиарда долара заради удължения сезон на растеж и намалено използване на газ за отопление през зимата. И това е цифрата, след като от нея са извадени един и половина милиарда долара щети от наводненията и големите количества дъжд в Калифорния. Чиста печалба.
— Бих искал да видя това проучване — каза Брадли.
— Ще се погрижа да го получите31. Защото то навежда също на мисълта, че ако наистина се появи глобално затопляне, то вероятно ще донесе полза на повечето нации по света.
— Но не на всички.
— Да, Тед. Не на
— Та какво точно искате да докажете с всичко това? — попита Брадли. — Казвате, че не е нужно да обръщаме внимание на околната среда, че можем да я оставим на самотек и индустрията да си замърсява на воля, и всичко ще е тип-топ?
За миг на Сара й се стори, че Кенър ще се ядоса, но това не стана.
— Ако сте против смъртното наказание, означава ли това, че подкрепяте престъпността? — попита той.
— Не — каза Тед.
— Можете да сте против смъртното наказание и въпреки това да подкрепяте наказанието за извършени престъпления.
— Да. Разбира се.
— Тогава аз мога да кажа, че глобалното затопляне не представлява заплаха и въпреки това да подкрепям контрола над замърсяването на околната среда, нали така?
— Само дето подобна загриженост не се долавя в думите ви.
Кенър въздъхна.
Сара слушаше разговора им и си мислеше, че Брадли всъщност не чува какво се опитва да му каже Кенър. Сякаш да докаже заключението й, Брадли продължи:
— Е? Не казвате ли точно това — че околната среда не се нуждае от нашата защита? Не казвате ли
— Не — каза Кенър и от тона му стана ясно, че за него разговорът е приключен.
Сара си помисли, че Тед наистина е глупак. И просто не разбира онова, за което сам говори надълго и нашироко. Беше си просто актьор със сценарий и губеше ориентация, щом разговорът се отклонеше от написаните реплики.
Обърна се и погледна към предната част на кабината. Питър и Дженифър си говореха, сбрали глави. В жестовете им ясно се долавяше определена интимност.
Олекна й, когато пилотът обяви, че захождат за кацане в Лос Анжелис.
Санжонг Тапа ги чакаше на летището. Изглеждаше притеснен. Двамата с Кенър веднага се качиха в една кола и отпрашиха. Сара се прибра в апартамента си. Брадли се качи в една лимузина, махна им намусено и потегли. Със сигурност вече говореше по мобилния си телефон. Питър Евънс закара Дженифър до колата й, която още беше в Калвър Сити. Взеха си смутено довиждане. Искаше му се да я целуне, но долови у нея някаква сдържаност и не го направи. Тя обеща да му се обади на другата сутрин.
Той подкара към къщи. Мислеше си за нея. За Сара не се сети изобщо.
Когато стигна до апартамента си, беше почти полунощ. Беше много уморен. Тъкмо си събличаше ризата, когато телефонът иззвъня. Беше Джанис, инструкторката по фитнес.
— Къде се губиш бе, сладур?
— Пътувах — каза той.
